— По дяволите! — рече Блънт, като слизаше по стълбата.
— Да беше ме изпратил при Лестър с покана за дуел, струва ми се, бих се справил по-лесно със задачата. Но да се явиш пред нашата милостива господарка, пред която всяка дума трябва да е обвита или в позлата, или в захар, е такава тънка сладкарска работа, че моят беден и стар английски ум направо се обърква. Хайде, тръгвай, Трейси! Тръгвай и ти, мастър Уолтър Остроумни, заради когото се заплетохме в цялата тази бъркотия. Да видим ще съумее ли и сега твоят находчив ум, способен да изобретява най-всевъзможни лъскави и бляскави фойерверки, да помогне на един прост човек и да го избави от затруднението с някаква хитра измислица.
— Не се страхувай — рече младежът, — не се страхувай, все някак ще ти помогна. Чакай само да си взема плаща.
— Но той ти е на раменете — учуди се Блънт. — Момчето съвсем се обърка.
— Ами, това е старото наметало на Трейси — отвърна Уолтър. — А аз не мога да дойда в двореца с друго облекло освен с подобаващото на джентълмен.
— Слушай — изсумтя Блънт, — твоите труфила могат да заслепят очите само на някой нищожен прислужник или вратар.
— Известно ми е — отговори младежът, — но все пак ще си взема собствения плащ, а отгоре на това ще си почистя и дрехите, преди да тръгна подире ти.
— Добре, добре — каза примирително Блънт, — стига си вдигал шум заради плаща и дрехите си, а се приготвяй по-бързо, за бога!
Не след дълго те вече се носеха по величествената и обширна гръд на Темза, която в момента слънцето огряваше с целия си блясък.
— Две неща има на този свят, които достойно могат да си съперничат — слънцето на небето и Темза на земята — каза Уолтър на Блънт.
— Слънцето ще ни огрява до самия Гринидж — отвърна Блънт, — а Темза би ни отнесла много по-бързо дотам, ако сега беше часът на отлива.
— И това ли е всичко, което си мислиш за тях, това ли те вълнува, в това ли виждаш единствената полза от съществуването на Краля на Природните сили и Кралицата на Реките — да дадат възможност на трима жалки страхливци, като теб, мен и Трейси, да извършат едно никому ненужно пътуване заради някаква си дворцова вежливост?
— Господи боже — отвърна Блънт, — да не би да съм искал да ми възложат това поръчение? Готов съм да оправдая и слънцето, и Темза за грижата им да ме отведат до място, където нямам особено желание да отида и където — като награда за усилията ми — очаквам да ми се отплатят като на куче, но честна дума — допълни той, като се вглеждаше напред от носа на лодката, — струва ми се, че сме тръгнали напразно. Вижте, лодката на кралицата е до пристана, сякаш нейно величество има намерение всеки момент да отплува по реката.
Това беше вярно. Кралската баржа с развяващия се над нея английски флаг и с гребците в пищните кралски ливреи бе закотвена в подножието на широка стълба, която извеждаше от реката нагоре. Около нея имаше още няколко лодки, предназначени за ония придворни от свитата, които не бе нужно да се намират в непосредствена близост с кралицата. Дворцовите стражи — най-снажните и най-красиви момчета, каквито Англия може да роди — пазеха с алебарди в ръка алеята от вратата на двореца до реката; макар че беше още рано, всичко изглеждаше готово за излизането на кралицата.
— Ей богу, това не предвещава нищо добро за нас — рече Блънт. — Само някаква неприятност би могла да накара кралицата да тръгне на път в такова неподходящо време. Мисля, че е най-добре веднага да се върнем и да съобщим на графа какво сме видели.
— Да съобщим на графа какво сме видели! — повтори думите му Уолтър. — А какво друго сме видели освен лодки и хора с яркочервени къси палта и с алебарди в ръка? Нека изпълним поръчението му и после да му разкажем какво ни е отговорила кралицата.
При тези думи той насочи лодката към един съседен пристан, защото на главния в този момент не би било почтително да се спре, и скочи на брега, последван неохотно от своите нерешителни и плахи другари. Когато наближиха вратата на двореца; един от офицерите на стражата им каза, че не могат да влязат, защото нейно величество щяла да се появи всеки момент. Те споменаха името на граф Съсекс, но и то не се оказа достатъчно силно, за да склони офицера, който заяви, че щял да загуби поста си, ако не изпълнявал точно дадените му заповеди.