Това бе казано с такъв тон и бе придружено с такъв израз на лицето, че присъстващите тук приятели на лорд Съсекс изтръпнаха. Този, към когото бе отпратена речта, обаче не се уплаши.
Веднага щом гневният изблик на кралицата му даде възможност, той каза с най-дълбока почит и смирение:
— Ще се осмеля да кажа на ваше милостиво величество, че граф Съсекс не ми е поръчвал да ви предавам неговите извинения.
— Тогава в какво се състои вашето поръчение, сър? — попита кралицата със сприхавост, която — наред с благородните качества — бе отличителна черта на нейния характер. — В опит за оправдание? Или може би в опит за предизвикателство?
— Мадам — отговори младежът, — знаейки, че това оскърбление е почти равно на измяна, лорд Съсекс не можа да намери друго разрешение, освен да залови виновния и да го предаде във вашите ръце и на вашето милосърдие. Когато пристигна пратеникът ви, благородният лорд спеше дълбоко под въздействието на едно специално лекарство, предписано от собствения му лекар. До момента на пробуждането си тази сутрин негова светлост не знаеше нищо за неучтивия отказ, с който бе посрещнато милостивото поръчение на ваше кралско величество.
— А тогава кой от неговите хора, за бога, е дръзнал да наруши заповедта ми, като не е допуснал моя лекар дори само да влезе при оня, при когото го бях изпратила, за да го лекува? — учудено попита кралицата.
— Виновникът за това е пред вас, мадам — отвърна Уолтър, като се поклони ниско. — Единствено аз съм виновен и лордът напълно заслужено ме изпрати тук, за да понеса последствията на едно провинение, за което той е толкова отговорен, колкото сънищата на спящия са отговорни за делата на будния.
— Как? Значи, това си бил ти? Ти си пропъдил моя пратеник и моя личен лекар от замъка Сей? — възкликна кралицата. — Какво е дало повод за подобна дързост на този, който изглежда толкова предан или по-точно, чието поведение говори за безрезервна преданост към неговата върховна господарка?
— Мадам — отговори младежът, който бързо схвана, че въпреки привидната строгост лицето на кралицата не изразява непреклонност, — в нашия край се казва, че по време на лечението лекарят е върховен господар на своя пациент. Благородният лорд по това време беше подвластен на един лечител, чиито съвети му принесоха голяма полза и който изрично забрани пациентът му да се безпокои през нощта, тъй като това можело да му струва живота.
— Твоят господар сигурно се е доверил на някакъв лекар-шарлатанин — каза кралицата.
— Не зная, мадам, но едва сега, след първия си истински сън от дълго време насам, господарят се събуди тази сутрин бодър и пълен със сили.
Придворните се спогледаха един друг, но не толкова от желание да споделят случилото се, колкото с намерението всеки да разбере какво мислят другите за тази новина. Без да се опитва да прикрие задоволството си, кралицата бързо отвърна:
— Честна дума, радвам се, че сега му е по-добре. Ти обаче си постъпил много дръзко, като не си допуснал доктор Мастърс да влезе при графа. Нима не знаеш, че в светото писание е казано: „В многобройността на съветите е сигурността“?
— Да, мадам — рече Уолтър, — но аз съм чувал учени хора да казват, че в случая става дума за сигурността на лекарите, а не на пациентите.
— Бога ми, дете, ти улучи право в болното място — засмя се кралицата, — тъй като познанията ми по еврейски език са доста поизбледнели. Вие какво ще кажете, лорд Линкълн, правилно тълкуване ли даде момчето на този текст?
— Думата „сигурност“, милостива господарко — започна епископът на Линкълн, — в случая е един малко прибързан превод, тъй като еврейската дума…
— Милорд — прекъсна го кралицата, — вече казахме, че сме забравили еврейския език. А сега ти, младежо, кажи как се наричаш и къде си роден?
— Името ми е Роли, милостива кралице. Аз съм най-малкият син на една голяма и благородна фамилия от Девъншир.
— Роли? — повтори Елизабет, сякаш мъчейки се да си припомни нещо. — Не сме ли чували за твоята служба в Ирландия?