Междувременно най-видните представители на свитите следваха своите господари през високите преддверия и зали на кралския дворец. Те се движеха като поток, по-точно — като два отделни потока, които са принудени да текат в едно и също корито, но отбягват да смесват водите си. Подчинявайки се сякаш на някакъв инстинкт, двете групи вървяха покрай двете противоположни стени на просторните помещения в стремежа си да избягнат близостта, към която ги бе принудила за миг тясната входна врата. Най-сетне се отвори двукрилата врата в горния край на дългата галерия, която водеше към залата за аудиенции, и шепнешком бе известено, че кралицата е вече там. Бавно и тържествено пристъпваха двамата графове към входа — Съсекс следван от Тресилиан, Блънт и Роли, а Лестър — от Варни. Принуден да подчини гордостта си на придворния протокол, Лестър се спря и с хладно и високомерно кимване пусна съперника си, който по-рано от него бе станал пер, да мине напред. Съсекс също кимна със сдържана учтивост и влезе в залата за аудиенции. Тресилиан и Блънт понечиха да го последват, но не ги пуснаха. Вратарят, с черен жезъл в ръка, им се извини, че е получил строга заповед този ден да допуска само определени лица. Като видя несполуката на другарите си, Роли също се дръпна, но вратарят каза: „За вас, сър, е разрешено“ — и той влезе.
— След мен, Варни — каза Лестър, който се бе поспрял за малко, за да види как ще бъде приет Съсекс. Той се приближи до вратата и вече се канеше да влезе, когато Варни, който го следваше, накичен с всички възможни труфила на модата на деня, последва участта на Тресилиан и Блънт и бе спрян от вратаря.
— Как така, мистър Бойър? — изненада се Лестър. — Нима не знаете кой съм аз и че това е мой приятел и приближен?
— Ваша светлост ще ме извини — отвърна твърдо Бойър, — но имам точна заповед и съм длъжен да я изпълнявам без каквито и да било отклонения.
— Ти си подлизурко и негодник! — извика Лестър и цялата му кръв се качи в лицето. — Да ме оскърбиш така, след като току-що пусна един от приближените на лорд Съсекс.
— Милорд — отговори спокойно Бойър, — мистър Роли наскоро постъпи на служба при нейно величество и него моите заповеди не засягат.
— Ти си мерзавец, неблагодарен мерзавец! — продължи Лестър. — Но оня, който създава, може и да погубва. Няма още дълго да се перчиш с властта си.
Лестър изрече тази заплаха на висок глас, изоставяйки обичайната си сдържаност и благоразумие, после влезе в залата и се поклони почтително на кралицата. Облечена по-разкошно от всеки друг път и заобиколена от своите придворни и държавници, чиято смелост и мъдрост обезсмъртиха владичеството й, Елизабет бе готова да приеме почитта на своите поданици. Тя благосклонно отвърна на поклона на своя любимец и погледна последователно към него и към Съсекс, сякаш се канеше да заговори, когато Бойър, не можейки да понесе обидата, нанесена му публично от Лестър, и то при изпълнение на служебния му дълг, излезе напред с черния си жезъл в ръка и коленичи пред кралицата.
— Какво означава това, Бойър? — попита Елизабет. — Не си избрал подходящо време за любезностите си.
— Милостива господарко — започна той и всички придворни изтръпнаха от дързостта му, — искам само да попитам: на кого трябва да се подчинявам при изпълнението на службата си — на ваше величество или на граф Лестър, който пред всички ме заплаши с отмъщението си и се отнесе с мен непочтително само заради това, че аз, изпълнявайки точно заповедта на ваше величество, отказах да пусна един от приближените му.
В миг духът на Хенри VIII се пробуди у дъщеря му и тя се обърна към Лестър с такъв яростен израз на лицето, че и той, и неговите привърженици бяха обхванати от ужас.