— Вярно ли е, уважаеми — започна кралицата, като го стрелна с проницателния си поглед, на който малцина имаха смелостта да устоят, — че вие сте съблазнили и опозорили едно младо момиче от благороден произход, дъщерята на сър Хю Робсарт от Лидкоут хол?
Варни коленичи и като си придаде вид на дълбоко каещ се човек, призна, че „между него и мис Еми Робсарт наистина е имало известна любовна връзка“.
Като чу признанието на своя слуга, Лестър настръхна от възмущение. В първия момент той бе обзет от желанието да излезе напред и като се прости завинаги с двора и благосклонността на кралицата, да изповяда цялата истина за своя таен брак, но в следващия миг той погледна Съсекс и мисълта за тържествуващата усмивка, която щеше да плъзне по лицето на съперника му при това негово признание, го накара да замълчи.
„Само не сега — помисли той — и не в присъствието на кралицата ще му доставя това голямо тържество.“
Стиснал здраво устни и възвърнал вече хладнокръвието си и твърдостта на духа, той слушаше внимателно всяка дума на Варни, решен да пази докрай тайната, от която зависеше високото му положение в двора. Междувременно кралицата продължаваше да разпитва Варни.
— Любовни връзки? — повтори тя последните му думи. — Какви са тия връзки, измамнико? Ако любовта ти към нея е била искрена, защо не си поискал ръката й от нейния баща?
— С позволението на ваше величество — отговори Варни, като все още стоеше на колене — ще кажа, че не се осмелих да направя това, защото бащата бе обещал ръката й на един джентълмен от знатен произход и с добро име. Аз му отдавам дължимото, макар и да зная, че той ме мрази. Това е мистър Едмънд Тресилиан, когото виждам тук.
— Ето какво било! — възкликна кралицата. — А кой ти даде право да накараш това наивно момиче да наруши договора, сключен от нейния достоен баща, чрез тези ваши любовни връзки, както безочливо и самонадеяно ги наричаш?
— Мадам — отговори Варни, — излишно е да оправдавам една човешка слабост пред съдия, комуто тя е непозната, или пък любовта — пред оная, която никога не се поддава на онова чувство… — той млъкна за миг, сетне добави много тихо и смирено: — което тя внушава на всички останали!
Елизабет понечи да се намръщи, но без да иска, се усмихна и каза:
— Ти си удивително безсрамен мошеник! Женен ли си за това момиче?
Душата на Лестър бе изпълнена с такива сложни и болезнено силни чувства, че му се струваше, че целият му живот зависи от отговора на Варни, който след моментно и напълно искрено колебание отвърна:
— Да.
— Ах ти, вероломни негоднико! — избухна яростно Лестър, безсилен обаче да прибави дори и една дума повече към така разгорещено започнатата фраза.
— Не, милорд — рече кралицата, — с ваше позволение ние ще защитим този човек от гнева ви. Ние още не сме завършили разговора си с него. И тъй, знаеше ли господарят ти, лорд Лестър, за тази твоя история? Заповядвам ти да говориш истината и ти обещавам закрилата си срещу чиито и да било заплахи.
— Милостива господарко — започна Варни, — да си призная чистата истина, лордът беше причина за всичко.
— Ах ти, подлецо, искаш да ме предадеш ли? — извика Лестър.
— Продължавай — бързо каза кралицата, обръщайки се към Варни поруменели страни и искрящи очи, — продължавай! Тук се слушат само моите заповеди.
— Те са всемогъщи, милостива госпожо — отвърна Варни, — и от вас никой не може да има тайни. Но аз не бих искал — допълни гой, като се огледа наоколо — да говоря за работите на моя господар пред толкова чужди уши.
— Оттеглете се, милорди — заповяда кралицата на заобиколилите я придворни. — А ти продължавай! Каква връзка може да има графът с твоята престъпна любовна авантюра? Само гледай, драги, да не го клеветиш!
— Далеч съм от мисълта да петня моя благороден покровител — отговори Варни, — но съм длъжен да призная, че някакво дълбоко, непреодолимо, тайно чувство завладя отскоро съзнанието му, отвлече го от грижите по свитата му, която той ръководеше преди с такава строгост и взискателност, и това ни даде възможност да вършим безразсъдства, позорът от които — както в този случай — пада до известна степен и върху самия него. Без това обстоятелство аз не бих имал нито възможността, нито свободното време да извърша това, което ми навлече сега неговата ярост — възможно най-тежката от всички, ако не се счита още по-страшният гняв на ваше величество.