Успокоен от последните й думи, Лестър изля цял поток уверения в дълбока и страстна преданост, които в този момент може би не бяха съвсем неискрени. Смесените чувства, които отначало бяха завладели душата му, сега отстъпиха място на неудържимото желание да запази на всяка цена досегашната благосклонност на кралицата. И никога той не беше изглеждал на Елизабет по-красноречив, по-хубав и по-привлекателен, отколкото сега, когато я молеше, коленичил, да му отнеме цялата власт, която притежава, но да му остави правото да се нарича неин слуга.
— Вземете от нещастния Дъдли — говореше патетично той — всичко, което му даде вашата щедрост, и му заповядайте отново да стане бедният благородник, какъвто беше, преди ваша милост да го удостои с вниманието си. Оставете му само плаща и меча, но му разрешете да се гордее, че както и преди има — и не го е губил нито на думи, нито на дело — благоразположението на своята обожавана кралица и господарка!
— Не, Дъдли — каза кралицата, като го повдигаше с едната си ръка и му протягаше другата, за да я целуне. — Елизабет не е забравила, че когато бяхте беден благородник, лишен от принадлежащия ви по наследство сан, тя също беше бедна принцеса и че в нейна подкрепа вие заложихте единственото, което подтисничеството не ви бе отнело — живота и честта. Станете, милорд, и освободете ръката ми. Станете и бъдете онова, което винаги сте били — украса на нашия двор и опора на нашия трон. Вашата господарка може понякога да е принудена да ви мъмри за грешките, но тя никога няма да забрави заслугите ви. Кълна се в бога — каза в заключение тя, като се обърна към присъстващите придворни, които с различни чувства следяха тази интересна сцена, — кълна се в бога, че никой друг владетел не е имал по-предан слуга от този, който имам аз в лицето на благородния граф Лестър.
Сред привържениците на Лестър се понесе одобрителен шепот, а приятелите на Съсекс не посмяха да й възразят. Те стояха с наведени очи, обезсърчени и покрусени от тази явна и безусловна победа на своите врагове. Лестър побърза да се възползува от публично възвърнатата му благосклонност на кралицата, за да я попита какви нареждания ще даде тя за простъпката на Варни.
— Макар че моят слуга заслужава само гнева ми — каза той, — аз все пак бих искал позволението ви да се застъпя…
— Да, ние съвсем забравихме неговия въпрос — прекъсна го кралицата. — Това не е хубаво от наша страна, тъй като ние сме длъжни да раздаваме справедливост както на най-низшите наши поданици, така и на най-знатните. Доволни сме, милорд, че вие пръв ни напомнихте това. Къде е обвинителят Тресилиан? Нека се яви пред нас.
Тресилиан излезе напред и ниско се поклони. Външният му вид, както беше казано вече, издаваше изящество и благородство и това не остана незабелязано от острия поглед на Елизабет. Тя го огледа внимателно, докато той стоеше пред нея невъзмутим, но с израз на дълбоко униние.
— Мога само да съжалявам за този джентълмен — каза тя на Лестър. — Аз събрах сведения за него, а и той самият с вида и държането си потвърждава това, което вече чух: че е учен и войник и владее отлично както науката, така и оръжието. Ние, жените, милорд, проявяваме понякога странен вкус. Както вече казах, ако се съди по външния вид, изобщо няма място за сравнение между вашия слуга и този джентълмен. Варни обаче е един галантен ласкател, а това, откровено казано, доста силно въздейства на нашия слаб пол. Но вие, мистър Тресилиан, не се отчайвайте, изгубената стрела още не означава, че и лъкът е счупен. Доколкото разбирам, вашата предана любов е била зле възнаградена. Вие обаче сте начетен човек и добре знаете, че още от времето на Троянската война в света съществуват неверни Кресиди. Забравете, сър, тази леконравна лейди и накарайте вашата любов да погледне на всичко това с очите на мъдростта. Ние ви даваме този съвет, като по-скоро се облягаме на съчиненията на учени хора, отколкото на собствени познания, защото поради положението ни и поради нежелание ние не сме придобили опит в тези празни забавления с променчивите страсти. А що се отнася до бащата на това момиче, ние ще се постараем да намалим скръбта му, като издигнем неговия зет до такова положение, че да е в състояние да осигури достоен живот на своята съпруга. И вие, Тресилиан, няма да бъдете забравен. Останете в двора ни и ще видите, че верният Троил винаги ще може да разчита на нашата благосклонност. Помислете върху това, което казва този остроумен Шекспир — дяволите да го вземат, неговите игрословия ми идват на ум тъкмо тогава, когато трябва да мисля за друго. Чакайте, как беше там?