Кери влезе, отвори шкафа за кърпи и започна да търси целенасочено, но внимателно, за да не остави нещо не на мястото му. Мама имаше остър поглед.
Синята кутия беше в самото дъно, зад старите кърпи, които вече не използуваха. На едната й страна имаше мъгляв силует на жена с дълга, прозрачна нощница.
Извади една от превръзките и я огледа любопитно. Беше забърсвала с тях червилото, което държеше в чантичката си, съвсем открито — веднъж даже и на ъгъла на улицата. Сега си спомни (или си въобрази че си спомня) насмешливите, шокирани погледи. Лицето й пламна. Те й бяха казали. Червенината избледня до млечнобял гняв. Влезе в малката си спалня. Тук имаше много повече религиозни картини, но с повече агнета и по-малко сцени на праведен гняв. Знамето на Иуйн беше приковано с габърчета над шкафчето й. На самото шкафче имаше Библия и пластмасов Исус, който проблясваше в тъмното.
Съблече се — първо блузата си, след това омразната си, дълга до коленете пола, комбинезона, пояса, камизолата, колана за жартиери, чорапите си. Изгледа камарата тежки дрехи, копчетата и ластиците им, с изражение на ожесточено обаяние. В училищната библиотека имаше купчина стари броеве на Седемнадесетгодишните и тя често ги прелистваше, като придаваше на лицето си израз на идиотско безразличие. Моделите изглеждаха така свободни и ведри в късите си кокетни поли, чорапогащници и набрано бельо с разни украшения по него. Разбира се свободни беше една от любимите думи, с които Мама (знаеше какво би отговорила Мама на въпроса), ги описваше. А и нея биха я накарали да се чувствува ужасно притеснена, знаеше това. Гола, лоша, белязана от знака на ексхибиционизма, вятърът да духа разгулно нагоре по краката й, подтиквайки я към похот. И знаеше, че ТЕ щяха да знаят как се чувства. Те винаги знаеха. Щяха да я дразнят по някакъв начин и щяха да я тласкат дивашки да се върне в обичайното си състояние на клоун. Такива бяха те.
Тя можеше, знаеше, че можеше да бъде
(какво)
на друго място. Беше пълна в талията само защото понякога се чувстваше така нещастна, празна, уморена, че единственият начин да запълни тази зейнала прорязваща празнота беше да яде и яде, и яде, но не беше толкова дебела в ханша. Физиката на тялото й не би позволила да слезе под определена точка. И мислеше, че краката й са наистина хубави, почти така хубави като краката на Су Снел или на Вики Хенскъм. Тя можеше да бъде
(какво о какво какво)
можеше да спре шоколада и пъпките й щяха да се махнат. Винаги се махаха. Можеше да си направи косата. Да си купи чорапогащници и сини и зелени бикини. Да си направи малки полички и рокли по кройките на «Батърик и Симплисити». Цената на автобусен билет и на билет за влак. Можеше да бъде, можеше да бъде, можеше да бъде…
Жива.
Разкопча плътния си памучен сутиен и го остави да падне. Гърдите й бяха млечно бели, изправени и гладки. Зърната имаха светъл цвят на кафе. Прокара ръце по тях и лека тръпка премина през тялото й. Нечестиво, лошо, да, така беше. Мама й беше казала, че има Нещо. Нещото е опасно, тъмно, неизразимо неблагочестиво. Можеше да те направи немощна. Внимавай, казваше Мама. Идва нощем. Ще те накара да си мислиш за лошото, което става по паркингите и крайпътните заведения.
Но, макар че беше само девет и половина сутринта, Нещото, мислеше си Кери, беше дошло при нея. Прокара ръце по гърдите си
(мръснивъзглавници)
отново и кожата беше хладна, но зърната бяха топли и твърди и когато подръпна едното, усети, че отслабва и се разтапя. Да, това беше Нещото.
Кюлотите й бяха опетнени с кръв.
Изведнъж почувствува, че трябва да избухне в сълзи, да изкрещи или да откъсне Нещото от тялото си и да го удря, да го мачка, да го убие.
Превръзката, която й беше нагласила мис Дисжардин, вече подгизваше и я подмени внимателно, като си мислеше колко е лоша, колко лоши са ТЕ, колко мразеше и тях и себе си. Само Мама е добра. Мама беше се сражавала с Черния човек и го беше победила. Кери беше видяла това на сън. Мама го беше изгонила през предната врата с една дълга метла и Черния човек беше избягал в нощта нагоре по Карлин стрийт, двойните му копита изхвърляха червени искри от бетона.
Мама беше изхвърлила Нещото от себе си и беше чиста.
Кери я мразеше.
Улови отражението на лицето си в малкото огледало, което беше закачила на гърба на вратата, огледало с евтина пластмасова рамка, ставаше само за ресане на коса.