Изведнъж след всичко това критичната маса беше достигната. Отдавна търсената крайна форма на всички „затваряй си устата, разкарай се, снижи се“, беше намерена.
Разпадът.
Тя се отдръпна назад, виейки в настъпилата изведнъж тишина, дебелите й ръце скриваха лицето, виждаше се тампон, увиснал в средата на окосмяването на срамните й части.
Момичетата я наблюдаваха и тържествуваха.
Кери отстъпи в дъното на една от четирите големи кабинки за душ и бавно се строполи. Стенеше на пресекулки, очите й се изкривиха, като очите на шопар в кланица.
— Сигурно й е за първи път — промълви Су бавно, колебливо.
Внезапно вратата се отвори с трясък и мис Дисжардин връхлетя вътре да види какво става.
От: „Сянката експлодира“ (стр.41)
Както медиците, така и психолозите, писали по проблема, са единодушни, че изключително закъснялото и травматично начало на менструалния цикъл на Кери Уайт, много вероятно е послужило като спусък за проявата на латентната й дарба.
Изглежда невероятно това, че чак до 1979 г. Кери не е знаела нищо за месечния цикъл на зрелите жени. Почти толкова невероятен и труден за възприемане е фактът, че майката на едно момиче ще позволи дъщеря й да достигне почти седемнадесетгодишна възраст, без да се консултира с гинеколог относно липсата на менструация при дъщеря й.
И все пак, фактите са неоспорими. Когато Кери Уайт е разбрала, че кърви от вагиналния отвор, тя не е имала представа какво точно става. Била е невежа по отношение на цялото понятие менструация.
Една от оцелелите й съученички, Рут Коган, разказва как е влязла в женската съблекалня на гимназията Иуйн една година преди събитията, които разглеждаме и е видяла Кери да използува тампон, за да си оправи червилото на устата. Тогава мис Коган казала: „Какво, по дяволите, се мъчиш да направиш?“ Мис Уайт отговорила: „Какво лошо има?“ Тогава мис Коган отговорила: „Добре, добре, няма нищо лошо.“ Рут Коган казала на няколко от приятелките си за това (по-късно тя каза пред настоящия интервюиращ, че цялата работа й се видяла „малко смахната“) и, ако някой по-сетне се е опитал да обясни на Кери какво е истинското предназначение на това, което тя използува, за да си оправи грима, тя очевидно е отхвърлила обяснението като опит да бъде изпързаляна. Това е една страна от живота й, това, че е станала изключително бдителна…
Когато момичетата се бяха разотишли за втория си час и звънецът беше заглъхнал (няколко от тях се бяха измъкнали тихичко през задната врата преди мис Дисжардин да започне да записва имената), мис Дисжардин използва стандартната тактика за истерия: тя шляпна Кери остро през лицето. Едва ли би признала удоволствието, което изпита при този акт и положително би отрекла, че гледаше на Кери като на тлъста, скимтяща торба сланина. Учителка за първа година, тя все още вярваше, че смята всички деца за добри. Кери я погледна безмълвно, лицето й все още мъчително разкривено.
— М-М-Мис Д-Д-Дис-Д…
— Стани — каза безизразно мис Дисжардин. — Стани и се оправи.
— Кървя до смърт! — изпищя Кери и една сляпа, търсеща ръка се протегна и вкопчи в белите шорти на мис Дисжардин. Остави кървави отпечатъци.
„Аз… теб… — лицето на физкултурничката се сбръчка в отвращение и тя внезапно изблъска Кери, която, препъвайки се, стана на крака. — Отиди там!
Кери стоеше, олюлявайки се, между душовете и стената със санитарната аптечка с монетен автомат, превита, с гърди провиснали към пода и отпуснато клатещи се ръце. Приличаше на маймуна. Очите й бяха изцъклени и празни.
— Сега — злобно и тежко изсъска мис Дисжардин — извади една от онези превръзки… не, остави автомата, той и без това е счупен… вземи една и … по дяволите, ще го направиш ли! Държиш се така, като че ли никога преди не си имала мензис.
— Мензис? — каза Кери.
Изражението й на пълно неверие беше прекалено истинско, прекалено изпълнено с безмълвен и безнадежден ужас, за да бъде отхвърлено или отречено. Ужасно, черно предчувствие се зароди в съзнанието на Рита Дисжардин. Невероятно беше, не можеше да бъде. При нея самата менструацията беше започнала малко след единадесетия й рожден ден и тя беше излязла на горната площадка на стълбите, за да изреве възбудено: «Хей, мамо, аз съм загазила!»
— Кери — каза тя и се приближи към момичето. — Кери?
Кери се дръпна изплашено. В този миг сноп бейзболни бухалки в ъгъла паднаха на пода със силен, кънтящ трясък. Те се разпиляха всяка на различна страна, карайки мис Дисжардин да подскочи.
— Кери, това първият мензис ли ти е?
Но сега, когато мисълта беше вече преглътната, тя едва ли имаше нужда да пита. Кръвта беше тъмна и падаше ужасно тежко. И двата крака на Кери бяха изплескани и опръскани с нея, като че ли беше нагазила в река от кръв.