Качи се зад волана и освободи ръчната спирачка. Петте момчета отидоха отзад, подпряха с рамо и колата потегли с остър, безшумен завой, изтъркаля се покрай сайванта към върха на хълмчето пред къщата на Хенти.
Когато колата започна да се спуска от него сама, те заподскачаха покрай вратите и се накачиха вътре, задъхвайки се и сумтейки.
Колата набра достатъчно скорост, за да завие леко от алеята към Хенти Роуд. В подножието на хълма Били отпусна съединителя и включи двигателя. Колата избумтя и тръгна с тласък.
Свинска кръв за свиня. Да, това беше добре. Това беше наистина добре. Усмихна се и Лу Гарсън го погледна с учудване и страх. Не си спомняше Били някога да се е усмихвал преди. Не се и говореше такова нещо даже.
— На чие погребение е старецът? — попита Стив.
— На майка му — каза Били.
— На майка му? — Каза шашардисан Джеки Талбот. — Исусе Христе, тя трябва да е била по-стара от самия Бог.
Пискливото кискане на Кени се разнесе из благоуханната тъмнина, Която потрепваше в очакване на лятото.
Част втора
Нощта на бала
Облече роклята си за първи път сутринта на 27 май в стаята си. Беше си купила и специален сутиен за нея, който повдигаше добре гърдите й (не че те толкова се нуждаеха от това), но оставяше горните им половини открити. Допирът на роклята върху тялото й създаваше странно, мъгляво чувство хем на срам, хем на непокорна възбуда.
Роклята беше дълга почти до земята. Полата й падаше свободно, но в талията беше прибрана, платът допираше кожата й с непривично усещане за мекост. Беше свикнала само с памучните и вълнени материи.
Линията, като че ли, беше добра — или щеше да бъде с новите обувки. Обу ги, оправи си деколтето и се приближи до прозореца. Можеше да се види само като един влудяващо призрачен образ, но всичко, изглежда, беше наред. Може би по-късно щеше…
Вратата се отвори рязко зад гърба й с бързо прещракване на бравата и Кери се обърна с лице към майка си.
Беше облечена за работа, с бялата жилетка и черния тефтер в едната ръка. В другата държеше Библията на Татко Ралф.
Втренчиха се една в друга.
Без да си дава сметка за това, Кери почувствува, че гърбът й се изправя докато стоеше права в лъчите на ранната пролетна слънчева светлина, която бликаше от прозореца.
— Червено — измърмори Мама. — Можех да се сетя, че ще е червено.
Кери не каза нищо.
— Мога да видя твоите мръснивъзглавници. Всеки ще ги види. Ще ти оглеждат тялото. В книгата пише…
— Това са си моите гърди Мамо. Всяка жена има.
— Свали тази рокля — каза Мама.
— Няма.
— Свали я, Кери. Ще слезем долу и ще я изгорим заедно и после ще си помислим за опрощение. Ще се покаем. — Очите й започнаха да блестят със странния, разфокусиран плам, който я обземаше в случаите, които тя считаше за изпитание на вярата. — Аз ще остана в къщи, няма да ходя на работа и ти ще останеш, няма да ходиш на училище. Ще се молим. Ще молим Бога да ни прати знак. Ще паднем на колене и ще се молим за Петдесетнишкия огън.
— Не, Мамо.
Майка й се протегна и ощипа лицето си. Остана червена следа. Погледна да види реакцията на Кери, но като не последва такава, сви пръстите на дясната си ръка като птичи пръсти и заби ноктите си в собствената си буза. Показа се тънка струйка кръв. Изохка и се олюля назад. Очите й светеха от екзалтация.
— Престани да се нараняваш! Мамо! Това няма да ме спре.
Мама изпищя. Сви дясната си ръка в юмрук и се удари в устата, от която потече кръв. Пръстите й бяха изцапани с нея, тя ги погледна като в просъница и зацапа корицата на Библията.
— Окъпани в кръвта на агнето — шепнеше. — Много пъти. Много пъти той и аз…
— Тръгвай, Мамо!
Погледна Кери с блестящи очи. На лицето й беше изписан ужасяващ израз на праведен гняв.
— Не можеш да излъжеш Бога — шепнеше. — Бъди сигурна, че грехът ти ще те споходи. Изгори я, Кери! Махни от себе си това дяволско червено и го изгори! Изгори го! Изгори го!
Вратата се отвори сама.
— Махни се, Мамо.
Мама се усмихна. На разкървавената й уста усмивката изглеждаше гротескна, изкривена.
— Както Джезабел падна от кулата, нека така да стане и с теб — каза — и кучетата дойдоха и изблизаха кръвта. Има го в Библията. Това е…
Краката й започнаха да се плъзгат по пода, тя ги погледна смаяно. Дървото като че ли се беше превърнало в лед.
— Спри това! — изпищя.
Сега беше в антрето. Сграбчи дръжката на вратата и се задържа за момент, след това пръстите й се откопчаха, като че ли сами.
— Обичам те, Мамо — каза Кери твърдо, — съжалявам.
Представи си как вратата се захлопва и тя направи точно това, като че ли подкарана от лек бриз. Внимателно, така че да не я нарани, отпусна мислено ръцете, с които беше изтласкала майка си навън.