(о боже дано не е шега)
надолу до завоя за главната улица, без да се напрегне въобще. Безделниците, които се мотаеха около сградата на съда, се бяха втрещили така, че очите им щяха да изскочат. Разбира се, и тя се втренчи натам, но вътрешно се подсмихваше.
Кукувицата изскочи от часовника и изкука веднъж. Седем и половина.
Беше започнала да се тревожи малко от страхотното напрежение, което причиняваше използуването на силата, върху сърцето и дробовете, и вътрешния й термостат. Подозираше, че не е невъзможно сърцето й буквално да се пръсне от напрежението. Беше нещо като че ли си влязъл в чуждо тяло и го караш да тича и тича и тича. Ти самият няма да заплатиш за това, другото тяло ще плати. Започваше да разбира, че нейната сила навярно не е много различна от силата на индийските факири, които ходят на горещи въглени, забиват си игли в очите или истински се погребват за периоди до шест седмици. Господството на ума над материята във всякаква форма е ужасно изсмукване на ресурсите на тялото.
Седем и тридесет и две.
(няма да дойде)
(не мисли за това наблюдаван чайник не завира той ще дойде)
(не няма той е навън и ти се присмива с приятелите си и скоро те ще префучат в една от техните бързи шумни коли, заливайки се в смях и викове)
Започна да мести шевната машина нагоре и надолу като описваше широка дъга във въздуха.
— … и ни защити от непокорни дъщери, обсебени от безумието на Покварената…
— Млъкни! — рязко изкрещя Кери.
Последва уплашена тишина за момент и след това бръщолевенето започна отново.
Седем и тридесет и три.
Няма да дойде.
(тогава ще потроша къщата)
Мисълта се яви някакси естествено и ясно. Първо с шевната машина ще пробие стената на дневната. Диванът — през прозореца. Маси, столове, книги и трактати — всичко ще се разлети. Ще разкъса водопроводната инсталация и тя ще рукне като току-що срязани артерии. Покривът, ако е по силите й, керемидите ще хвърчат нагоре в нощта като подплашени гълъби.
В прозореца ярко блеснаха фаровете на автомобил.
Другите коли бяха подминавали, карайки сърцето й да трепне, но тази вървеше много по-бавно.
(о)
Изтича до прозореца, неспособна да се сдържи и — това беше той, Томи, точно излизаше от колата си и даже и на уличното осветление беше хубав и жизнен и почти… пращеше. Странната дума, която й хрумна, я накара да се изкиска.
Мама беше спряла да се моли.
Сграбчи лекия си копринен шал от облегалката на стола, където го беше положила и го обви около голите си рамене. Облиза устните си, докосна косата си, би продала душата си за едно огледало в този миг. Звънецът в антрето издаде остър звук.
Насили се да изчака, като контролираше треперенето на ръцете си, за второто позвъняване. Тогава тръгна бавно, съпроводена от шумоленето на коприна.
Отвори вратата и той беше там, почти ослепителен с официалното си бяло сако и тъмни панталони.
Гледаха се един друг и никой не продумваше.
Тя чувстваше, че сърцето й ще се пръсне, ако той произнесеше дори и един неуместен звук, а ако се засмееше — щеше да умре. Чувстваше — съвсем физически — че целият й мизерен живот се е стеснил до една точка, която би могла да бъде или край или начало на разширяващ се лъч.
— Харесваш ли ме? — промълви накрая безпомощно.
— Красива си — отвърна той.
Тя беше красива.
От: „Сянката експлодира“ (стр. 131)
Докато тези, които ще ходят на Бала, се събират пред училището или точно напускат заведенията, в които са взели аперитива си преди бала, Кристин Харгенсен и Уйлям Нолан са се срещнали в една стая над местната крайградска кръчма „Кавалера“. Знаем, че те са се срещали там от известно време; има го в протоколите на комисията Уайт. Това, което не знаем, е дали плановете им са разработени и необратими или дали са тръгнали просто по моментна прищявка…
— Време ли е вече? — попита тя в тъмното.
— Не — отвърна той, след като погледна часовника си.
През дървения под слабо се чуваше думкането на джубокса, който свиреше Тя трябва да е светица на Рей Прайс. „Кавалера“, помисли си Крис, не си е сменял плочите още от първия път когато беше дошла тук с момче преди две години. Разбира се, тогава тя беше долу в кръчмата, не в една от „специалните стаи“ на Сам Дево.
Цигарата на Били премигваше в тъмното, като окото на неспокоен демон. Гледаше я замислено. Не беше му позволявала да спи с нея до миналия понеделник, когато той й беше обещал, че заедно с приятелите си ще й помогне да нареди Кери Уайт, ако тя наистина се осмели да отиде на бала с Томи Рос. Но те бяха идвали тук и преди това и бяха се отдавали на някои много жарки нежности, които тя наричаше на ум „шотландска любов“, а той, с неизменната си способност да подчертава вулгарното — сухо дразнене.