Имаше намерение да го кара да чака, докато той наистина направи нещо,
(ама разбира се той направи намери кръвта)
но нещата започнаха да се изплъзват от ръцете й и това я тревожеше. Ако не беше му се отдала доброволно в понеделник, той щеше да я обладае насила.
Били не беше първият й любовник, но беше първият с когото не можеше да си играе на воля. Момчетата й преди него бяха умни марионетки, с чисти от пъпки лица и родители с връзки и членски карти за клуба на отбраното общество. Караха собствени скъпи коли. Учеха в Бостонския колеж. Носеха типичните за студентското братство винтяги през зимата и опънати по мускулите фанелки с ярки раета през лятото. Пушеха много марихуана и говореха за смешните неща, които са им се случвали когато са дрогирани. В началото се държаха с нея приятелски покровителствено (всички гимназистки, колкото и да са хубави, са от Лигата на Буш) и винаги свършваха като подтичваха след нея със задъхана, кучешка похот. Ако подтичваха достатъчно дълго и изхарчваха достатъчно много, тя обикновено им позволяваше да спят с нея. Доста често лежеше пасивно под тях докато свършеха като нито им помагаше, нито им пречеше. По-късно тя постигаше свой собствен самотен оргазъм като преживяваше случката като затворена брънка от спомени.
Беше срещнала Били Нолан след оргия с наркотици в един апартамент в Кембридж. Четирима студенти, сред тях и тогавашното гадже на Крис, бяха заловени, че притежават наркотици. Крис и другите момичета бяха обвинени за това, че са присъствали. Баща й се погрижи да потули всичко тихо и ефикасно и я попита дали си дава сметка как би се отразило на имиджа му, ако дъщеря му бъде въвлечена в дело за наркотици. Тя му отвърна, че се съмнява дали нещо би могло въобще да навреди на някой от тях и тогава той й отне колата.
Една седмица по-късно Били й предложи да я закара до къщи и тя прие.
Той беше това, което другите момчета наричаха „бял негър“ или тип от залите с игрални автомати. И въпреки това, в него имаше нещо, което я възбуждаше и сега, лежаща сънливо на това незаконно легло (но с будното чувство за възбуда и сладостен страх) си мислеше, че може да е било заради колата му — поне в началото.
Тя беше съвършено различна от серийните, анонимни коли на приятелите й от нейния кръг с техните цели спускащи се стъкла, пречупващи се волани, леко неприятна миризма на калъфи от изкуствена кожа и сенници на предните стъкла.
Колата на Били беше стара, мрачна, някакси зловеща, предното стъкло беше помътняло по краищата, като че ли започваше да се образува катаракт. Седалките бяха продънени и неокачени. Отзад се търкаляха и звънтяха бирени бутилки (гаджетата от нейния кръг пиеха „Будвайзер“, Били и приятелите му пиеха „Рейнголд“) и тя трябваше да поставя краката си от двете страни на огромен, омазан със смазка сандък за инструменти, който нямаше похлупак. Инструментите вътре бяха от най-различни видове и подозираше, че повечето от тях са крадени. Колата миришеше на масло и газ. Звукът от мотора минаваше през тънкия под и нахлуваше вътре шумно и освежително. Задницата беше повдигната и капакът като че ли сочеше към пътя.
И, разбира се, той караше бързо.
На третия ден, когато я караше към къщи, една от предните гуми изгърмя при шестдесет мили в час, колата се поднесе със свистене, тя изпищя силно, внезапно обзета от мисълта за собствената си смърт. В ума й като таблоидна фотография се появи образът на потрошено, окървавено тяло, изхвърлено до цокъла на телефонна кабина като купчина парцали. Били изпсува и започна да бърше замъгленото предно стъкло от край до край.
Спряха от лявата страна на платното и когато излезе от колата с колене, които заплашваха да поддадат на всяка стъпка, видя, че са оставили лъкатушна следа от размазана гума, дълга седемдесет стъпки.
Били вече отваряше багажника и вадеше от него крик като си мърмореше нещо сам. Нищо вътре не се беше разместило.
Мина покрай нея, от ъгъла на устата му вече висеше цигара.
— Донеси оная кутия с инструменти, маце.
Тя беше сащисана. Устата й се отвори и затвори на два пъти, като на риба на сухо, преди да успее да изрече нещо.
— Аз… аз няма! Ти почти ме у… ти… почти… ти лудо копеле! Освен това, тя е мръсна!