— Нервна ли си? — попита той и скочи.
— Да.
Засмя се и излезе. Тя точно се канеше да отвори вратата, когато той я отвори пред нея.
— Недей да нервничиш — каза той. — Ти си като Галатея.
— Кой?
— Галатея. Четохме за нея в часовете на мистър Ивърс. Тя се превърнала от робиня в красива жена и никой никога не я познал.
— Аз искам те да ме познаят — каза тя след като размисли.
— Не те коря. Хайде.
Джордж Досън и Фрида Джейсън стояха до апарата за Кола. Фрида беше в оранжева тюлена феерия и приличаше на туба. Дона Тибодо прибираше пропуските на входа заедно с Дейвид Брекен. Те и двамата бяха членове на Националното дружество на честта, част от личното Гестапо на мисис Гиър и носеха бели долнища и червени блейзери — цветовете на училището. Тина Блейк и Норма Уотсън раздаваха програмите и упътваха хората навътре според схемата на местата. И двете бяха облечени в черно и, мислеше си Кери, вероятно предполагаха, че са много шик, но й приличаха на продавачки на цигари от стар гангстерски филм.
Всички се обърнаха да огледат Томи и Кери, когато влязоха и за момент настъпи плътна, странна тишина. Кери почувства силно желание да оближе устните си, но се въздържа. Тогава Джордж Досън каза:
— Господи, странно изглеждаш, Рос.
— Кога слезе от клона, Бомба? — усмихна се Томи.
Досън се впусна напред с вдигнати юмруци и в миг Кери усети да я обзема пронизителен ужас. В напрегнатото й състояние, тя беше на ръба да вдигне Джордж и да го метне през хола. Тогава си даде сметка, че това е стара игра, често практикувана и обичана.
Двамата се боксираха в центъра на нарастващия кръг. Тогава Джордж, който беше ръгнат на два пъти в ребрата, започна да кряка и вика:
— Убийте тези Конги! Хванете ония Гууки! Копията! Тигрови клетки!
И Томи свали гарда, смеейки се.
— Не се тревожи за тях — каза Фрида, почесвайки се по носа. — Ако се убият един друг, аз ще танцувам с теб.
— Изглеждат твърде глупави, за да убиват — осмели се да вметне Кери — Като динозаври.
И когато Фрида й намигна, почувствува нещо много старо и ръждясало да се отпуска вътре в нея. Обзе я някаква топлина. Облекчение. Свобода.
— От къде си купи роклята? — попита Фрида — Харесвам я.
— Уших си я сама.
— Уши си я? — Очите на Фрида се разшириха от истинска почуда. — Ама наистина ли?
Кери почувствува, че се изчервява силно.
— Да. Аз я уших. Аз… аз обичам да шия. Купих плата от „Джонс“ в Андоувър. Кройката е наистина много лесна.
— Хайде — каза Джон, обръщайки се към всички. — Музиката ще започне.
Когато влизаха Джордж разиграваше импресии на Боби Пикет и гримасничеше. Кери обясняваше на Фрида за роклята си и Томи се подхилваше с ръце в джобовете. Су би му казала, че така разваля линията на сакото си, но, по дяволите, изглежда помагаше. До сега помагаше добре.
На него, на Джордж и на Фрида им оставаха по-малко от два часа живот.
От: „Сянката експлодира“ (стр. 132)
Позицията на комисията Уайт за това, което е послужило като спусък за отприщването на цялата работа — две кофи свинска кръв, поставени на една греда над сцената — е много слаба и колеблива дори и в светлината на оскъдните конкретни доказателства. Ако човек реши да се довери на устните свидетелства на кръга най-близки приятели на Нолан (и, за да бъдем безпощадно честни, трябва да признаем, че те не изглеждат достатъчно интелигентни, за да им се доверим), тогава излиза, че Нолан е поел тази част от конспирацията изцяло в свои ръце и е действал по свое усмотрение…
Не говореше, когато шофираше; обичаше да шофира. Това му създаваше усещане за власт, което не можеше да си съперничи с нищо друго, даже и с чукането.
Пътят се извиваше пред тях като черно-бяла фотография и стрелката на скоростомера потрепваше малко над седемдесет. Той беше от семейство, което, според терминологията на социалните работници, се определяше като разбито; баща му си беше вдигнал чуковете след като се провали с една авантюра с лошо стопанисвана бензиностанция; тогава Били беше на дванадесет години. А майка му имаше четири гаджета според последното преброяване. Брус беше най-предпочитан в момента. Работеше в Сийграмс 7. Тя все повече заприличваше на дебела торба.
А колата: колата, със собствените си мистични силови линии го подхранваше с чувство за сила и слава. Тя го правеше човек, с когото другите да се съобразяват, човек с „манна“. Не случайно повечето от чукането беше правил на задната седалка. Колата беше негов роб и негов Бог. Тя даваше и можеше да взема. Били я беше използувал, за да взема, много пъти. В дългите, безсънни нощи, когато майка му и Брус се караха, Били си напукваше пуканки и излизаше на лов за скитащи кучки. Понякога сутрин оставяше колата да се вмъкне с изгасен мотор в гаража, който беше построил зад къщата, с броня, потънала във вода.