К. Сигурен съм, че бихте могли, мистър Куилан. После кога се събудихте отново?
А. Около десет в петък вечерта. Бях много гладен и реших да хапна долу в бюфета.
К. Оставили са ви съвсем сам в отворена килия?
А. Разбира се. Аз съм фантастично момче когато съм трезвен. Даже веднъж …
К. Само разкажете на комисията какво стана когато напуснахте килията.
А. Противопожарната сирена засвири, това стана. Изкара ми ангелите. Не съм я чувал тая сирена от като свърши войната във Виетнам. Тичам горе и, мама му стара — в канцеларията няма никой. Викам си — по дяволите, Плеси ще загази за тая работа. Там винаги трябва да има човек за връзка, ако се обади някой. И значи, отидох до прозореца и погледнах навън.
К. От този прозорец виждаше ли се училището?
А. Ъхъ. Наоколо тичаха хора и крещяха. И тогава точно видях Кери Уайт.
К. Бяхте ли виждали Кери Уайт преди?
А. Не.
К. Тогава как разбрахте, че това е тя?
А. Това е трудно да се обясни.
К. Можехте ли да я видите ясно?
А. Стоеше под една улична лампа до противопожарния воден кран на ъгъла на Мейн и Спринг.
К. Нещо случи ли се?
А. За Бога, може и да се каже, че се случи. Цялата горна част на крана експлодира и изхвърча на три страни. Наляво, надясно и право нагоре към небето.
К. В колко часа стана тази … хм … повреда?
А. Около единадесет без десет. Не ще е било по-късно.
К. Тогава какво стана?
А. Тя тръгна надолу към града. Мистър, тя изглеждаше ужасно. Облечена беше в някаква бална рокля, в това, което беше останало от нея, и беше цялата мокра от крана и покрита в кръв. Изглеждаше като човек, точно преживял катастрофа с кола. Но се усмихваше. Никога не съм виждал такава усмивка. Като на главата на смъртта. И все си гледаше ръцете и ги изтриваше в роклята си, мъчейки се да махне кръвта и си мислеше, че никога няма да може да я махне и, че ще залее с кръв целия град и ще ги накара да й платят. Такива ужасни неща.
К. От къде пък имате представа какво си е мислела?
А. Не зная. Не мога да обясня.
К. Ще ви моля в останалата част от вашите показания да се придържате към това, което сте видял, мистър Куилан.
А. Добре. Имаше кран на ъгъла на Грас Плаца и той — пак така. Тоя го виждах по-добре. Големите винтове от страни се развинтиха сами, видях. как стана това. Гръмна точно като другия. А тя беше щастлива. Казваше си, че това ще ги изкъпе. Тогава почнаха да минават пожарните коли и аз й загубих следите. Новата пожарна се приближи до училището и започнаха да се мъчат с тези кранове, ама видяха, че няма да се докопат до вода. Шефът Бъртън ги хокаше и точно тогава експлодира училището. Господи Исусе.
К. Вие напуснахте ли полицейския участък?
А. Ъхъ. Исках да намеря Плеси и да му кажа за оная смахнатата и крановете. Тогава погледнах към станцията на Теди — Амоко — и видях нещо, от което ми се смрази кръвта. Всичките шест маркуча бяха откачени от куките си. Теди Дучамп е мъртъв от 1968 година, мир на праха му, ама момчето му заключва тези помпи всяка нощ, както правеше и Теди. Всичките маркучи висяха разнебитени до колонките си. Капачките им се търкаляха по асфалта и автоматите на всичките бяха включени за зареждане. Газта изтичаше по локалното платно и се разнасяше по улицата. Боже мили, като видях това и топките ми се изправиха. И тогава видях оня приятел дето тичаше със запалена цигара.
К. Какво направихте?
А. Развиках се. Нещо от рода на «Хей, внимавай с тази цигара! Хей, недей, това е газ!» Той въобще не ме чу. Сирените на пожарните, и градската сирена, и колите бучат нагоре надолу по улиците, не се учудвам. Видях, че ще се насади и започнах да отстъпвам назад.
К. Какво стана после?
А. После. Е, после Дяволът дойде в Чембърлейн …
Когато кофите се обърнаха, тя отначало чу през музиката на оркестъра само силен, метален звън и след това беше потопена в нещо мокро. Инстинктивно затвори очи. До нея се разнесе стон и с частицата от съзнанието си, която съвсем наскоро се беше пробудила, усети мигновена болка.
(томи)
Музиката спря разпокъсано, нестройно, няколко гласа се проточиха след нея като скъсани струни и, във внезапното мъртвило на очакването, изпълнило мига между събитието и осмислянето му като нещо съдбовно, чу някой да казва ясно:
— Господи, това е кръв.
Миг по-късно, като че ли за да доведе истината до съзнанието й да я направи напълно, съвършено ясна, някой изпищя.
Кери седеше със затворени очи и чувстваше как в съзнанието й се надига черна вълна на ужас. Мама излезе права, в края на краищата. Те отново й се бяха присмяли, отново я бяха взели на прицел. Ужасът от това би трябвало да е монотонен, но не беше; бяха я хванали на прицел тук горе, тук горе пред цялото училище и бяха повторили сцената от банята … само че гласът беше казал