(защо просто не ме остави сама)
(кери аз)
(мама щеше да бъде жива аз убих мама искам мама боли ме гърдите ме болят рамото ми о о о искам мама)
(кери аз)
И нямаше как да завърши тази мисъл, нямаше с какво да я завърши. Су беше внезапно обзета от ужас, който беше още по-страшен от това, че тя не можеше да му даде име. Кървящата аномалия на този замазан с машинно масло асфалт, изведнъж й се стори безсмислена и ужасна в своята болка и смърт.
(о мамо страхувам се МАМО)
Су се опита да се отдръпне, да освободи съзнанието си, да остави на Кери поне уединението на смъртта, но не беше в състояние да направи това. Чувстваше, че тя самата умира, а не искаше да вижда предварително тази сцена на собствената си смърт.
(Кери пусни ме да си отида)
(Мама Мама Мама оооооооооооооооООООООООООО)
Умственият вик достигна едно трепкащо, невероятно кресчендо и след това внезапно замря. В първия момент Су имаше чувството, че наблюдава как пламъкът на свещ изчезва в дълъг черен тунел с огромна скорост.
(тя умира о боже мой аз чувствам как тя умира)
И след това светлината изчезна и последната съзнателна мисъл беше
(мамо съжалявам къде)
и тя се прекърши, а Су беше настроена вътрешно само на празната, идиотска честота на физическите окончания на нервите, които щяха да умрат чак след часове.
Су тръгна със залитане към оградата на паркинга, с ръце опънати напред като на сляпа жена. Прекрачи над поставената на височината на коляното релса и се срути надолу по насипа. Стана на крака и пак тръгна, залитайки през полето, което се изпълваше с мистични бели ями от паднала ниско над земята прозрачна мъгла. Щурците пееха безгрижно и един козодой
(козодой значи някой умира)
изграчи в безмълвната неподвижност на утрото.
Започна да тича, дишайки тежко, бягаше от Томи, от пожарите и експлозиите, от Кери, но най-вече — от крайния ужас — от онази последна осветена мисъл, отнесена бързо надолу в черния тунел на вечността, последвана от празното, идиотско бръмчене на прозаичното електричество.
Следсмъртният образ започна да избледнява неохотно, оставяйки след себе си благословена, хладна тъмнина в ума й, тъмнина, която не знаеше нищо. Забави крачки, спря и осъзна, че нещо беше започнало да става. Стоеше по средата на голямото, покрито с мараня поле и чакаше.
Учестеното й дишане се забави, забави, като че ли изведнъж се е закачило на трън…
И изведнъж се отприщи в един провлечен вик.
Когато усети, че бавни струйки от тъмна менструална кръв се стичат надолу по бедрата й.
Част трета
Останки от катастрофата
БЛАГОТВОРИТЕЛНА БОЛНИЦА — АНДОУВЪР/ ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Име: Уайт Кериета Н.
Адрес:47, Карлин стрийт, Чембърлейн, Мейн 02249
Бърза помощ: не
Линейка: №16
Лечение: не
Време на настъпване на смъртта: 28, май, 1979 год, 2.00 ч. прибл.
Причина на смъртта: кръвоизлив, шок, коронарно запушване и/или коронарна тромбоза (възможна)
Лице, идентифицирало смъртта: Сузан Д. Снел, 19 Бек Чембърлейн, Мейн, 02249
Роднини: няма
Тялото да се предаде на: Общината на Мейн
Дежурен лекар:
Патолог:
От Националната телеграфна служба, Петък, 5 юни, 1979 г.
ЧЕМБЪРЛЕЙН, МЕЙН
ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ ТВЪРДЯТ, ЧЕ БРОЯТ НА ЗАГИНАЛИТЕ В ЧЕМБЪРЛЕЙН Е 409, КАТО 49 ВСЕ ОЩЕ СЕ СМЯТАТ ЗА ИЗЧЕЗНАЛИ. РАЗСЛЕДВАНЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С КЕРИЕТА УАЙТ И Т. НАР. ТК ФЕНОМЕН ПРОДЪЛЖАВА СРЕД УПОРИТИТЕ СЛУХОВЕ, ЧЕ АУТОПСИЯТА НА МОМИЧЕТО УАЙТ Е РАЗКРИЛА НЯКОИ НЕОБИКНОВЕНИ ОБРАЗУВАНИЯ В МОЗЪЧНАТА КОРА. ГУБЕРНАТОРЪТ НА ЩАТА Е НАЗНАЧИЛ КОМИСИЯ С ШИРОКИ ПРАВОМОЩИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ЦЯЛАТА ТРАГЕДИЯ. КРАЙ.
ЮНИ 5, 0303н
От: „Люистън Дейли Сън“, Неделя, 7 септември (стр. 3)
Наследството на ТК:
Изпепелена земя и изпепелени сърца
ЧЕМБЪРЛЕЙН — Нощта на Бала е вече история. Учените хора от векове казват, че времето лекува всички рани, но раната на този малък град в западен Мейн може да бъде смъртоносна. Улиците в жилищните квартали на източната част на града са все още там, охранявани от двестагодишни дъбове, спретнатите къщи в стил ранчо са все още чисти и неповредени. Но тази пасторална Нова Англия лежи на границата на едно почерняло и разхвърляно пепелище и в предните дворове на много от спретнатите къщи има табелки с надпис „Продава се“. Къщите, в които все още живеят хора, имат черен креп на входните врати. Големите ярко жълти товарни камиони и ремаркета за мебели са постоянна гледка по улиците на Чембърлейн тези дни.
Основното промишлено предприятие на града — Чембърлейнският тъкачен завод — е все още там, недокоснато от огъня, който опустоши голяма част от града през онези майски дни. Но от 4 юли насам то работи само на една смяна и, според президента Уйлям Чемблис, много е вероятно да бъдат освободени и още работници. „Имаме поръчки — заяви той — но не можете да поддържате производство без хора. Нямаме хора. От 15 август до сега получих още 34 заявления за напускане. Единственото нещо, което можем да направим, е да закрием бояджийския цех и да го изнесем другаде. Не ни се иска да освобождаваме хора, но нещата опират до финансовото оцеляване.“