Роджър Фиърън живее в Чембърлейн от двадесет и две години, осемнадесет от които работи в завода. През това време той се е издигнал от треторазряден бояджия, с надница от седемдесет и три цента на час, до началник на бояджийския цех; въпреки това, изглежда странно безразличен към възможността да загуби работата си. „Бих загубил дяволски добра заплата, каза той, това не е нещо, което човек прави с лека ръка. Двамата с жената го обсъдихме. Бихме могли да продадем къщата — Цената й е поне 20000 долара — но, макар, че сигурно няма да можем да вземем и половината от тази цена, ще я обявим за продан. Това няма значение. Не искаме вече да живеем в Чембърлейн. Както искате го приемайте, но за нас Чембърлейн е вече лошо място.“
Фиърън не е единственият. Хенри Кели, собственик на магазин за цигари и сода, наричан Кели Фрут преди да изгори в нощта на Бала, няма планове да го изгражда наново. „Децата ги няма, повдига рамене той, ако отворя магазина отново, ще има прекалено много призраци в ъглите. Ще взема парите от застраховката и ще се оттегля в Сан Питърсбърг.“
Седмица след като торнадото през 1954 година премина смъртоносния си и разрушителен път през Уорчестър, във въздуха се носеше звука на ударите с чукове, аромата на пресни чамови дъски, чувството за оптимизъм и човешка жилавост. В Чембърлейн няма нищо такова. Главният път беше разчистен от отломките и, толкоз. Лицата, които виждате, са изпълнени с тъпа безнадеждност. Мъжете пият бира мълчаливо в бара на Франк на ъгъла на Съливан Стрийт, жените си говорят за загуба и тъга в задните дворове. Чембърлейн беше обявен за бедствена зона и има достатъчно пари, с които градът да се изправи на крака и да започне възстановяването на бизнес кварталите му.
Но главният бизнес в Чембърлейн през последните четири месеца е погребалният.
За сега е установена смъртта на четиристотин и четиридесет, други осемнадесет се смятат за изчезнали. И шестдесет и седем от мъртвите са били абитуриенти от Средното училище Иуйн. Навярно това повече от всичко друго, е смазало духа на Чембърлейн.
Те бяха погребани на 1 и 2 юни в три масови церемонии. На 3 юни се състоя панахида на градския площад. Това беше най-вълнуващата церемония, на която съм присъствал. Присъстваха хиляди хора, но цялото множество беше съвършено безмълвно когато училищният оркестър, намалял от шестдесет и шест на само четиридесет души, изпълни химна на училището.
Следващата седмица се състоя тържествена церемония по връчване на дипломите в Академията в съседния Мотън, но само петдесет и двама абитуриенти бяха останали живи да си получат дипломите. Ученикът, който произнасяше прощалната реч, Хенри Стемпъл, избухна в сълзи по средата на речта и не можа да продължи. Нямаше вечерни забави след церемонията, абитуриентите просто си взеха дипломите и си отидоха вкъщи.
Но, с напредването на лятото, приказките продължаваха да се разплитат при откриването на нови и нови тела. На някои жители им се струваше, че коричката от раната се олющваше отново и отново, така че раната пак да започне да кърви.
Ако сте един от многото любители на сензации, които се размотаваха из Чембърлейн миналата седмица, трябва да сте го видели като град, страдащ от смъртоносен рак на духа. Малко хора, с вид на загубени, бродят между рафтовете на магазина A&P. Конгрегистката църква на Карлин Стрийт я няма, пометена е от огъня, но тухлената Католическа църква все още стои на Елм Стрийт, а спретнатата Методистка църква, макар и белязана от огъня, е цяла. Но посещението е много слабо. Старците все още седят на пейките на Градския площад, но без интерес към игрите на квадрати, както и към разговорите.
Цялостното впечатление, което се създава, е, че това е град, който чака да умре. Днес не е достатъчно да се каже, че Чембърлейн никога няма да бъде същия като преди. Навярно по-близо до истината ще бъдем, ако кажем, че Чембърлейн просто няма да го бъде.
Откъс от писмо с дата 9 юни, от Директора Хенри Грейл до Питър Филпот, Главен инспектор по училищата:
… и затова чувствам, че не мога повече да остана на сегашния си пост, чувствам, че тази трагедия би могла да се избегне ако аз бях показал повече проницателност. Моля да приемете оставката ми, считано от 1 юли, ако това е приемливо за Вас и Вашия отдел…