— Спи спокойно в името на Аллах! — рече арабинът. — Аз ще бдя и няма да те будя. След всичко, каквото научих от теб, ми е невъзможно да мигна. Сигурно ще ме разбереш и няма да възразиш, че ще остана да пазя край теб.
За Шварц бе съвсем ясно, че развълнуваният ловец не можеше и да мисли за сън и затова се съгласи с предложението му, без да каже нито дума, загърна се здраво с одеялото си и затвори очи.
Нощта премина напълно спокойна, без нищо да смути съня на немеца. Той сам се събуди на зазоряване, когато мюсюлманинът започна да се моли на висок глас. Огньовете все още тлееха и в горещата им пепел от донесеното брашно двамата изпекоха няколко питки, които щяха да им стигнат за целия ден, още повече, че им беше останало и едно парче от печената гъска.
Докато арабинът вършеше тази работа, Шварц нахрани и напои камилите. После тръгнаха на път.
На ловецът изобщо не му личеше, че беше прекарал безсънна нощ. Кажи-речи той изглеждаше подмладен и с увереност заяви, че от дълги години не се е чувствал тъй добре, както в момента. Толкова голямо е въздействието на душевното състояние на човека върху тялото му!
Двамата бяха убедени, че около обед ще догонят ловците на роби, но било писано да стане иначе. Когато оставиха майеха зад гърба си, дирята отново ги отведе близо до реката. Там се издигаше гъста гора, пред която в откритата тревиста равнина като предни постове растяха многобройни храсталаци. Дирята извиваше между тези храсти.
На това място, върху сравнително меката почва, се виждаше по-ясно от колко отделни следи се състоеше тя. Тук тя ставаше значително по-широка. Тъй като храсталаците предлагаха вкусна храна, голямото стадо говеда, което подпалвачите на серибата бяха отмъкнали, им бе създало големи затруднения при събирането му.
Двамата мъже яздеха един до друг и разговаряха на висок глас. Те не виждаха никаква причина в мнимото си усамотение да приказват по-тихо. Тъкмо бяха преминали през един по-тесен «проход», където храстите растяха по-нагъсто, и се канеха да излязат на по-открито място, когато Шварц, яздил тези стотина метра начело, внезапно рязко спря камилата си, бързо я обърна и я накара отново да се скрие сред храсталаците. При това той каза припряно, но тихо:
— По дяволите! Само след секунда-две щяха да ни открият!
— Кой? — попита Бала Ибн.
— Хората, които се намират в откритата равнина и пасат стадата си.
— Чернокожи ли са?
— Чернокожи и бели.
— Кои ли може да са?
— Веднага ще разберем. Да се прикрием и да ги поогледаме! Той накара камилата си да коленичи и слезе от седлото. Арабинът го последва. Скрити зад храсталака, те отправиха погледи към разкрилата се пред очите им сцена.
В дясно от тях, тоест на запад, се простираше обширна открита равнина. Наляво, в края на гората, лагеруваха към четирийсет души, една пъстра смесица от всички цветове на кожата, облечени в какви ли не дрехи. Близо до тях бяха пушките им, подредени в пирамида. В права посока и надясно от двамата притаили се съгледвачи, пасяха много говеда заедно с няколко коня и камили. Под короните на първите дървета лежаха отрупани различни стоки. Около десетина души се намираха при пасящите животни, за да поддържат порядъка и да им пречат да хукнат из равнината. Ако Шварц бе оставил камилата си да направи само още две-три крачки, тези хора сигурно щяха да го забележат.
— Знаеш ли какви са тия? — попита той своя другар.
— Да — кимна му ловецът.
— Е?
— Оставеният в серибата гарнизон, който я е подпалил и ограбил.
— И аз предполагам така. Но само не мога да проумея как са дръзнали да се установят тук. Изобщо не разбирам защо са тръгнали в същата посока като Абд ал Мот. Така те непременно ще му паднат в ръцете.
— Или той в техните! — подхвърли арабинът и направи движение, сякаш забиваше нож.
— Какво искаш да кажеш?
— Не съм сигурен дали догадките ми са верни. От джурите научих, че подчинените на Абд ал Мот не го обичат особено, защото е жесток и несправедлив човек. Несъмнено по тази причина гарнизонът му е изменил. Но освен тези петдесет души сигурно има и мнозина други, които мислят също като тях и също така желаят да се освободят от него, още повече ако получат и някаква друга изгода. Старият фелдфебел, предводителят на бунтовниците, ще разчита и на тези свои съмишленици. Какво ли мисли да прави с похитеното имущество и с петдесетте войници? Той може да ги използва както трябва само в случай че основе нова сериба и аз предполагам, че действително има такива намерения. За лов на роби петдесетина души са твърде недостатъчни, следователно му се налага да се огледа и за други хора. И откъде ще ги вземе, къде другаде може да ги намери по-лесно освен измежду досегашните си другари?