По време на тази кратка и ожесточена схватка над водната повърхност изскачаше ту задната част от тялото на слона, ту едната страна на хипопотама. «Скитникът» не можеше да се отърси от бехемота, а той пък напрягаше всичките си сили, за да задържи врага си под водата и да го удави. Вдигнаха се такива огромни вълни, сред които нависоко пръскаха цели фонтани, че не бе възможно да се следят отделните движения на двете животни.
Докато траеше битката между великаните на животинския свят, останалите обитатели на блатото благоразумно се държаха далеч настрани, което беше цяло щастие за Бащата на единайсетте косъма, отхвръкнал толкова навътре във водата, че ако не бе това благоприятно обстоятелство, крокодилите щяха да го докопат преди още да успее да се добере до брега. Дребосъкът изплува бързо на повърхността и напрегна всички сили час по-скоро да стигне до сушата. След като най-сетне се изкатери по брега, той се извърна и тъй като от него се стичаше вода, размаха юмруци и извика:
— Хамдулиллях, спасен съм! Искахте да ме изядете, но сега нека шейтанът ви разкъса заедно с цялото ви потомство! Елате бързо насам и вижте как се справих със слона и с хипопотама!
Последните му думи бяха отправени към Шварц и Бащата на щъркела, които тъкмо в този момент се приближаваха по брега.
— Да, елате, елате бързо! — извика и хаджията от дървото.
— Изобщо няма нужда ние да ги убиваме, защото сами взаимно ще се изтрепят. Погледнете Бащата на хобота! Мъчи се да изкара хипопотама на сушата, но не може да се освободи от него и ще трябва най-мизерно да се прости с живота си.
Бехемотът беше мъртъв. Под краката на слона имаше вече дъно и пристъпвайки заднешком, той се опитваше да завлече тежкото животно на зъба си до брега. Но въпреки всички положени усилия не му се удаваше да се освободи от него и «скитникът» не преставаше да реве от ярост, при което от смъртоносната му рана бликаше дебела струя кръв.
— Ето че опасността ни се размина — обади се Пфотенхауер.
— Да сложим най-сетне край на тази история!
Той се прицели с пушката си в слона и натисна спусъка. При първия изстрел животното се олюля, при втория подритна със задните си крака и после падна във водата, която го скри от погледите им. Щом видя това, хаджията само за броени секунди се спусна от дървото.
— Фахрулиллях, слава на Аллах! — ликуващо възкликна той. — Победихме ужасните противници, убихме страшните чудовища. Покрити с позор лежат във водата и трябва да се срамуват от безчестната си смърт. Рухнаха поразени от моята хитрост, надвити от дързостта ми. Всички ще ме хвалят и прославят, когато ядат от месото на тези великани.
— Я мълчи? — обади се Бащата на единайсетте косъма. — Та какво ли направи ти? Покатери се на дървото и изчака, докато животните умрат. Едва след това слезе на земята. Сравниш ли поведението си с моето геройство, незабавно ще трябва хвалебствените ти крясъци да замлъкнат!
— Тъй ли? — попита хаджията и в гнева си направи такава гримаса, сякаш се разтапяше от невиждано блаженство. — Я ми изброй подвизите си де? Ти също избяга на дървото и дори пропълзя чак до самия край на клона. След туй слонът те изтръска във водата и ето че си се изтъпанчил пред мен като мокра кокошка, та чак ми става жал за теб?
— Не дрънкай такива глупости! Нима с моя скок в блатото не подлъгах по най-хитър начин слона и той да влезе във водата, където намери смъртта си? Е, тогаз не съм ли аз човекът, комуто трябва да се припише победата?
Вероятно двамата пак щяха да започнат някоя разпалена свада, но надигналите се наоколо радостни крясъци сложиха край на препирнята им. Разбягалите се от слона хора бяха чули изстрелите и се бяха окуражили. След като се приближиха предпазливо, видяха, че вече няма от какво да се страхуват. Целият бряг гъмжеше от тях. Всички нададоха такива ликуващи викове, че ако и преди бяха напрегнали гърлата си по същия начин, сигурно щяха да обърнат в бяг не само слона, а и всички хипопотами от близката околност. Хората затанцуваха и заскачаха от въодушевление и едва след доста време Шварц и Пфотенхауер успяха да въведат спокойствие и ред сред тълпата.