Той се отправи към оставения в преградата отвор, без някой да му попречи. Когато стигна до него, се обърна и попита:
— Какво ще правите сега?
— Скоро ще разбереш.
— Да не би да стреляте по нас?
— Естествено.
— Не, не вярвам.
— Че кой ще ни попречи?
— Вашият разум. Щом дадете първия изстрел, ще наредя да убият брат ти!
— И при втория изстрел навярно ще пречукате Ловеца на слонове, нали? — попита усмихнато Шварц, макар че никак не му беше весело.
— Естествено. А след това ще се случи и нещо друго.
— Какво?
— При всеки следващ изстрел ще бъде пронизвай с нож по един от робите, които искате да освободите. Следователно ще постигнете точно обратния резултат.
Той направи подигравателна гримаса и добави:
— Сега разбирате ли кой в чии ръце се намира — дали аз във вашите или вие в моите?
— Несъмнено първото е вярно.
— Какво? Ама ти наистина си луд!
— Изпаднал си в голямо заблуждение, защото първият улучен от куршума ми ще си ти, а вторият ще е Абд ал Мот. Струва ми се, че вече знаеш колко добре стрелям!
— Може да стреляш и като самия Шейтан, все ми е тая! Да не би да мислиш, че ще застана така, та да е нужно само да насочиш пушката си към мен? Заплахите ти ме разсмиват! — Тогава се скрий и убивай колкото искаш! В такъв случай ние ще постъпим иначе. Ще застреляме хората ти един подир друг. Накрая ще останеш ти заедно с Абд ал Мот. Само не питай каква смърт ви очаква после!
— Заплашвай, заплашвай! Но аз знам много добре как стоят нещата. Ти никога няма да допуснеш да бъде убит брат ти!
— Щом не мога да го спася, нека умре!
— Не се опитвай да ме заблудиш! Толкова съм сигурен в себе си, че ще благоволя да ти направя едно предложение.
— Нямам желание да го чуя. Благоволението ти съвсем не ми е нужно.
— Тогава си запуши ушите, за да го чуят другите! Ще освободя брат ти и Ловеца на слонове. Ще им върнем и имуществото.
— И какво искаш в замяна?
— Да си отидете и да ме оставите на мира!
— Няма да го бъде.
— Тогава дано Шейтанът ви изяде. Последната ми дума е, че брат ти ще умре при първия изстрел!
— А последното, което аз ще ти кажа, е, че ако му падне и косъм от главата, ще наредя да те режат къс по къс. А сега можеш да си вървиш.
— Да, отивам си. Пази се от отмъщението ми. Не се шегувам!
Той се промъкна през тесния отвор на барикадата и с гордо вдигната глава влезе в клисурата. Словакът все пушката си и попита:
— Да застрелят ли обесник дръзкия и безсрамствения? Тогаз веднага съм свършил съвсем цялата история!
— Не — махна с ръка Шварц. — Дал съм му дума и тя важи. Няма да наруша обещанието си.
— Разбира се! — съгласи се Пфотенхауер. — За съжаление ще трябва да удържим дадената дума, но и мен страшно ме сърбят ръцете да го надупча с няколко куршума. Хич не ми допадна, че този тип ни беше тъй хубаво в ръцете, но бяхме принудени да го пуснем да си върви. Ама какъв нахален и безочлив негодник! Вместо да си подвие опашката, той се държа така, сякаш единствената му работа е да подписва молби. И к’во ще става сега? Вярвате ли, че действително ще постъпи както ни каза?
— Не.
— Охо! Като нищо го очаквам от него.
— Но не и аз.
— Тогаз го мислите за по-добър, отколкото е всъщност.
— Не, но смятам, че не е дотам глупав да изпълни заплахата си.
— Защо да е неразумна подобна стъпка?
— Защото в такъв случай и от наша страна не може да разчита на милост.
— Да, туй е вярно. Ама к’ва полза от отмъщение, щом то не може да ни помогне да съживим мъртвите?
— Той знае, че няма да ни избяга. Внимателно го наблюдавах и разбрах, че е убеден в това. Абу ал Мот държи в ръцете си само един коз. Вече ни го показа, но аз много се съмнявам, че ще го използва. Би означавало сигурната му гибел.
— Възможно е да се откаже от него и все пак от Абу ал Мот може всичко да се очаква, а… какво е това? Я вижте, пак идва!
Наистина бе така. Ловецът на роби се връщаше, но не се приближи съвсем. Спря се на разстояние, от което можеха да разговарят и попита:
— Ще ми разрешите ли пак да си отида, ако още веднъж дойда при вас?
— Да — отговори му Шварц.
— Постъпихте глупаво! — прошепна Пфотенхауер. — Този път той нямаше нашето обещание и можехме да го очистим!
— Късно е вече за това. Поднових дадената си дума. Впрочем повторното му идване е доказателство, че съм бил съвсем прав.
Абу ал Мот се приближи до прохода в преградата, без обаче да я премине, и попита:
— Какво ще направите с мен, ако се предам?
— Ще пощадим живота ти — отвърна Шварц.