— Не. Тогава ще бъда загубен, защото ще разберат, че съм бил при джурите.
— Ами в такъв случай и аз ще бъда загубен.
— Не, понеже ти не си арабин, а чужденец. Отношението на негрите към мен се определя от това, при кое племе съм бил преди да ги посетя. Ето защо благоразумието ми повелява винаги да ги мамя, като им казвам, че идвам от такова племе, което е приятелски настроено към тях. За вас това е излишно. Като чужденци вас ви засяга законът за кръвното отмъщение единствено когато със собствените си ръце сте пролели кръвта на някой местен човек. Ами откъде знаете с такава сигурност, че Абд ал Мот се кани да нападне Омбула?
Шварц му разказа приключението им от последния ден и толкова подробно го осведоми за себе си и Пфотенхауер, че накрая арабинът възкликна:
— В името на Аллаха, вие сте справедливи, човеколюбиви и много смели хора! С радост ще тръгна заедно с теб за Омбула, където може би ще открия някаква следа от моя син или от неговите похитители, но ще трябва да мълчиш, че си ме срещнал тук при джурите като техен гост, защото в противен случай беландите ще ме посрещнат враждебно. Не го ли узнаят, ще мога да те защитя от всякакви враждебни действия, понеже името ми е много добре известно сред тях. Всички племена от тези места, та чак на юг до хората, живеещи по брега на езерото Танганайка, изпитват страхопочитание към човека, когото навсякъде наричат единствено с името Sejad ifjal.
— Тогава трябва да благодаря на случая, който ме срещна с теб.
— Да, благодари му, защото без мен ти никога няма да се завърнеш от земите на беландите и съвсем сигурно ще попаднеш в ръцете на ловците на роби — нали няма откъде да разбереш в каква посока ще се отправят.
Думите му издаваха такова голямо самочувствие, че Шварц сметна за необходимо да отговори следното:
— Навярно нямаше да изпадна чак в толкова лошо положение. Имал съм работа с хора, които съвсем не бяха по-малко опасни от тези ловци на роби и макар да не познавам местността, нямаше да е първият път, когато си пробивам път през неприятелска територия.
— Да, знам, знам — кимна арабинът и по обградените му с гъста растителност устни заигра усмивка, изразяваща превъзходство, но и доброжелателство. — Учените разбират всичко и умеят всичко, тъй че навярно Аллах щеше да ти помогне да избегнеш заплашващите те тук опасности, но ми се струва, че все пак ще мога да ти бъда с нещо полезен. Ти си немец. Имам желание да стана твой приятел и се надявам, че няма да ме отблъснеш.
— Да те отблъсна ли? И през ум не ми минава! Напротив, подавам ти ръка, за да те поздравя с добре дошъл и искрено ти казвам, че много се радвам на нашата среща.
Ловецът на слонове здраво разтърси подадената му ръка и благосклонно каза:
— Заявявам, че ще тръгна с теб и ще те закрилям. Изглеждаш ми храбър мъж, но учените не умеят да се бият с лъвове и пантери, със слонове, носорози и хипопотами, а аз живея от лова на тези животни и мога да те браня срещу тях. С твоята малка и крехка пушчица не би могъл да убиеш нито един от тези зверове. А я погледни само моята пушка!
Той му тикна пред очите старото си тежко оръжие. Тогава дойде ред на Шварц да отговори с лека иронична усмивка:
— Да, тя е двойно по-дебела от моята, но понякога Аллах дарява със сила и дребния на вид човек. Все пак се радвам, че с такава сигурност ще мога да разчитам на твоята закрила. Значи твърдо решаваме да пътуваме заедно. Но кога ще бъдеш готов за път?
— Веднага щом се сдобия от джурите с ново ездитно животно. Волът, с който дойдох дотук е изтощен, и тъй като трябва бързо да пътуваме, ще си купя камила или кон.
— И аз ще трябва да направя същото. Имаш ли пари?
— Не. Аз изобщо нямам пари. Всичко заплащам със слонова кост и рогове от носорози. Пристигнах с две животни. На едното яздех, а другото носеше еленските бивни, които съм събрал. Те са повече от достатъчни, за да получа в замяна два коня или камили заедно с провизии за двама ни. Аз ще сключа сделката, а после ти можеш да ми платиш с пари, та поне веднъж и аз да видя в ръцете си някоя сребърна монета.
— Добре! Но ще ми позволиш сам да си избера животното!
— Не, не мога да ти позволя. Не бива да вършим необмислени неща. Нямам доверие на джурите. Те са в съюз с Абу ал Мот, който може да се завърне всеки момент. Ако му кажат, че искаш да отидеш в Омбула, той ще те убие. Ти направи грешка, като ги попита за това селище. Ще трябва да я поправиш, преструвайки се, че се отказваш от първоначалното си намерение. Както виждаш джурите вече вдигат на плещите си всички предмети, които са спасили от огъня. Ще се връщат в селото си и аз ще ги придружа. Щом сключа сделката, пак ще дойда при теб, за да те взема.