Джейк намери Анабет в безсъзнание, с наръч дърва до нея.
— Кид? Анабет? — Той я разклати, но очите й оставаха затворени. Сърцето му се качи в гърлото. Бързо се огледа наоколо за някакви следи от нападателя й, но по пясъчната почва нямаше следи от мокасини. Той я вдигна на ръце и бързо се върна в лагера, където я положи върху едната постеля. Остави я само, за да намокри банданата си с вода от манерката, после се върна и постави мократа кърпа върху челото й.
Когато от това не последва резултат, Джейк я вдигна на ръце и я залюля.
— Какво не е наред, Кид? — прошепна той. — Какво се случи? — Лицето й беше бледо, а пулсът едвам се напипваше.
Тогава той помисли за ухапване от змия. Огледа я от главата до петите, търсейки някаква рана, която можеше да обясни какво й се е случило. Отново намокри банданата и я притисна до устните й, насилвайки я да преглътне няколко капки вода.
Накрая клепачите й потрепнаха. Тя разклати глава настрана и ръцете й се вдигнаха, за да махнат кърпата, която той отново бе поставил на челото й.
— Джейк?
Той я гледаше в очите, които бяха объркани и малко уплашени.
— Аз те намерих в безсъзнание. Какво стана, Кид? Падна ли? Нападнаха ли те?
— Не… аз… — Тя се беше навела, за да вдигне парче дърво, зави й се свят и тогава… трябва да е припаднала.
— Кид? — Гласът на Джейк беше нетърпелив и разтревожен. — Какво се случи?
— Аз… трябва да съм припаднала — призна тя.
— Защо? Нещо уплаши ли те?
Анабет се опита да се изправи, опита се да се отдалечи от проницателния поглед на Джейк, но той я държеше здраво в прегръдките си.
— Аз искам някакво обяснение, Кид.
— Не знам! — каза тя. — Наведох се напред, зави ми се свят и припаднах.
Очите на Джейк се присвиха.
— Болна ли си? Ти ми изглеждаш ужасно бледа.
— Стомахът ми малко не е в ред — каза Анабет. — Трябва да съм изяла нещо развалено.
Това изглежда задоволи Джейк и той въздъхна тежко, като разхлаби прегръдката си.
— Отсега нататък внимавай какво ядеш — каза той грубо. — Гладна ли си сега?
Анабет умираше от глад.
— Да. Ще ти помогна да приготвиш вечерята.
— Ти ще седиш и ще почиваш — заповяда Джейк, освобождавайки я от прегръдката си в седнало положение върху одеялата.
— Аз със сигурност няма… — Анабет се опита, да се изправи твърде бързо и почти припадна отново.
Джейк за секунда беше до нея.
— По дяволите, Кид. — Той наведе главата й между коленете. — Искам да си добре за ездата утре, така че ще правиш каквото казвам и ще почиваш.
Отговорът на Анабет беше неразбираем, защото устата й се намираше между коленете. Джейк я хвана за врата и я изправи.
— Какво каза?
— Казах добре!
Джейк наблюдаваше внимателно Анабет, докато приготвяше малко сушено месо с боб за вечеря. За негово учудване тя изяде огромно количество и поиска още. Очевидно това, което беше разстроило стомаха й, не я притесняваше повече.
Анабет настоя да изчисти съдовете от вечерята.
— Сега наистина съм добре.
Джейк я огледа отново цялата, но всичко, което видя, беше една млада жена в цветущо здраве. Бузите й бяха като рози, очите искряха и тя се усмихваше с една очарователна усмивка. Той не можа да не почувства облекчение.
И възбуда.
— Време е да поспим — каза той. — Обърна се с гръб към нея, криейки доказателството за ефекта, който тя имаше върху него — имаше го през цялото време, откакто напуснаха Уиндоу Рок. Трудно беше да й се сърди, когато тя го поддържаше непрекъснато… твърд.
Той се държа на разстояние от нея през цялото пътуване досега, но желанието му за нея не беше намаляло ни на йота. Тялото го болеше за нея сутрин, обед и вечер.
— Джейк?
Той остана гърбом към нея.
— Какво?
— Благодаря ти, че дойде да ме търсиш — за грижата. — Тя се приближи до него, обгърна с ръце кръста му и го прегърна.
— Кид… — Джейк почувства, че самоконтролът му се изплъзва.
— Ммм. Ти си толкова топъл.
Той наистина беше топъл. Горещ до дъното на душата си.
— Кид… Той постави ръцете си върху нейните, с намерение да ги отстрани. Вместо това, бавно ги придвижи по цялата дължина на твърдата си мъжественост.
Джейк издаде един животински звук, когато усети ръцете й да се движат под неговите. Той разтвори крака, за да й даде по-добър достъп, после се пресегна, за да сграбчи бедрата й в дланите си и да я дръпне към себе си.
Анабет харесваше свободата да докосва Джейк както си искаше. Тя почувства как тялото й се стяга, когато чу гърления му стон от удоволствие. Той беше твърд и здрав под ръцете й. Тя посегна към катарамата на колана му.