Всяка нощ след вечеря, Шъг се присъединяваше към Джейк и Анабет до кухненската маса и те разговаряха за това, какво можеше да се направи, за да се закрепи Уиндоу Рок без откраднатото злато на Сам. Анабет изпрати Джейк до долината, за да прибере малкото й ковчеже, с което внесе своята лепта за закрепването на положението в ранчото. В отсъствието на Уил Риърдън, най-важното решение, което трябваше да се вземе, бе дали да се продаде още едно стадо на пазара или да се хранят животните и през зимата.
— Аз сега имам достатъчно пари от моите и златото на Кид, за да купя храна — каза Джейк.
Нека почакаме до пролетта и тогава да изпратим повече говеждо месо на пазара в Колорадо.
Шъг се съгласи и Анабет не можа да не се почувства облекчена, тъй като това означаваше, че, Джейк няма да я остави сама за дългото пътуване на север.
Една нощ Анабет уговори Джейк да поигра с нея покер отново, само че този път тя не пушеше.
— Същите ставки като преди — каза тя.
Джейк се ухили.
— Три въпроса?
— Точно така. — Анабет се пресегна долу и прошепна на Кучето: — Да не ми издадеш картите, Блеки.
Кучешката опашка тупна по пода и Джейк се засмя.
— Тупни веднъж, ако тя блъфира и два пъти, ако има картите.
Опашката на кучето тупна веднъж и Джейк се разсмя.
— Значи ти блъфираш — каза той на Анабет.
Джейк заложи много, но без издайницата цигара, която можеше да му каже кога Анабет блъфира, Джейк не се смя дълго. Той губеше постоянно и не след дълго всички кибритени клечки лежаха на масата пред Анабет.
Анабет се ухили.
— Три въпроса — каза тя.
Джейк преплете пръсти и сложи ръцете си на кухненската маса.
— Давай.
— Първи въпрос. Защо си станал Рейнджър?
— Банката взе ранчото на баща ми, когато го обесиха за убийство. Копелето, което стана причина да го обесят, се погрижи никой да не ме взима на работа по добитъка. Аз трябваше да издържам Клер, така че станах Рейнджър.
— Шъг ми каза, че Сам и Клер са те канили да дойдеш да работиш тук. Защо не си го направил? — попита Анабет.
— Уиндоу Рок принадлежеше на Сам. Аз имах нужда от свое място.
— Тогава защо не си имал свое място?
Джейк сви рамене.
— Аз харесвам работата си. И никога не съм имал причина да се установя на едно място. Нито жена. Нито семейство.
— Но ако имаше семейство…
— Стават четири въпроса — каза Джейк. Той се изправи и каза: — Аз ще изведа Блеки на разходка.
Той трябваше да повика Кучето, за да го накара да напусне Анабет. Джейк закъсня да се прибере тази вечер и когато се върна не говореше много. Но както обикновено, той се съблече, пъхна се в леглото до Анабет и я прегърна.
— Джейк?
— Мммм?
— Ако имаше семейство…
— Аз не искам да говоря за това, Анабет.
И двамата заспаха незадоволени.
Анабет скри от Джейк факта, че все още се чувстваше по-зле от обикновено. Сутрин я тормозеше гадене. Въпреки че не припадна отново, тя се научи да не се движи толкова бързо, за да не й се завива свят. Това невинаги беше възможно. Една сутрин се намираше в корала при животните, когато трябваше да отскочи бързо, за да не я ритне една подплашена кобила.
Шъг я подхвана точно преди да припадне.
Когато Анабет дойде в съзнание, тя лежеше върху голямото легло с четири колони в стаята на Клер. Възрастният управител седеше на стол до леглото.
— Как се чувстваш, млада пушко? — попита Шъг.
Анабет седна твърде бързо и трябваше отново да легне назад. Тя постави ръка на главата си.
— Мисля, че може да съм болна — призна Анабет. — Напоследък не се чувствам много добре.
Шъг имаше собствени подозрения какво не беше наред с момичето.
— Имаш ли сутрин гадене?
— Понякога — призна Анабет.
— Чувстваш ли се уморена?
Анабет се намръщи.
— Аз едва си държа очите отворени следобед.
— Така и предполагах.
— Какво ми е? — Анабет се тревожеше, защото Шъг избягваше погледа й. — Сериозно ли е?
— Нещо, което ще се разреши след около девет месеца — каза той с намек за усмивка.
Анабет продължаваше да изглежда озадачена и Шъг изруга под носа си.
— Един стар човек, като мен, не би трябвало да казва такива неща на едно младо момиче, като теб, Анабет.
Шъг постави ръка на рамото й.
— Нищо ти няма, Кид. Ти просто ще станеш майка.
— Какво!
Шъг ярко се изчерви.
— Да ти се гади и да се чувстваш изморена — това са неща, които една жена чувства, когато ще има бебе.
— Аз ще имам бебето на Джейк?
— Така ми се струва. Кога ще кажеш на момчето добрите новини?