Бандитите изостанаха и не се виждаха, така че Сам трябваше да се покаже навън, за да може да стреля по тях. Дилижансът изглежда се отдалечаваше от следващата го орда. Той почувства прилив на вълнение, докато осъзнаваше, че щяха да се измъкнат.
Внезапно чу един предупредителен изстрел от кочияша и след това сякаш адът се разтвори. Дилижансът се наклони рязко и Сам нямаше време да се хване за нещо, преди дилижансът да започне се търкаля. Главата му се удари в страничната стена, кракът му се заклещи под седалката и рамото му се блъсна в гърба на младежа, докато двамата бяха блъскани и подхвърляни като камъчета в стомаха на дилижанса.
Когато дилижансът спря, на Сам му трябваше малко време, за да се свести. Ритлите бяха счупени, когато каретата се преобърна и конете бяха избягали. Дилижансът лежеше на една страна и вратата беше отгоре. Рамото му бе контузено, но не изглеждаше да е ранен сериозно. Той се наведе надолу да провери младока и забеляза веднага ненормалния ъгъл, под който беше извита счупената му ръка.
— Можеш ли да се движиш? — попита той.
Младежът изстена.
— Ранен съм.
— Знам, че си ранен. Можеш ли да се движиш?
За негова чест, младият мъж направи един опит и макар и с бяло като платно лице, успя да се изправи на крака. Сам погледна в далечината отгоре през вратата и се разтревожи как щеше да измъкне ранения мъж от каретата. Въпреки, че не бе ясно дали трябваше да излизат. Сам чу шум от приближаващи коне и разбра, че е изгубил своя Колт в суматохата.
Той потърси бързо, но не намери пистолета си, когато чу:
— Вие вътре в дилижанса, излизайте!
— Има един ранен мъж тук — извика Сам в отговор, печелейки време и трескаво търсейки пистолета си.
Секунда по-късно някой отвори вратата на каретата и пъхна вътре дулото на пушка. Намирането на пистолета стана безпредметно. Сега по-нататъшната съпротива беше безполезна. На това разстояние, един малък човек не можеше да спори с пушка.
Когато Змията погледна над ръба на каретата, той видя два беззащитни гълъба, готови да ги оскубят.
— Двама мъже има тук — каза бандитът. — И двамата невъоръжени.
Анабет въздъхна с облекчение. Поне нямаше да има повече стрелба. И без това вече това нападение стана различно от обикновено. Тийг се грижеше за Грайър, който беше прострелян високо в рамото. Тя се отврати от касапницата, която щеше да последва преобръщането на дилижанса. За щастие ритлите се бяха счупили и конете избягаха невредими.
Но кочияшът лежеше прострян на земята със счупен на място врат. Наблизо, Водораслото държеше насочена пушка към въоръжения придружител, чийто нос кървеше. Анабет се изуми, как са могли да оцелеят всички в счупената карета. Но когато двамата мъже бяха извлечени навън, тя разбра, че те не са се отървали от нападението недокоснати.
Първият мъж, който Змията и Уиски извлякоха отвътре, беше очевидно зелен. Никой друг не носеше официален костюм, бяла яка и ръкавели, за да пътува на Запад. Но честно казано, младежът от Изток не създаваше големи неприятности, докато го измъкваха от дилижанса, въпреки че стана едната ясно, че ръката му е счупена.
Лицето му много побледня, докато стана време да извадят и втория мъж, доста по-голям и облечен в дрехи на местен човек, който се присъедини към него до преобърнатата карета. Този мъж трябва да беше Сам Чандлър. Той бе този, за когото Уат каза, че ще носи златото.
Анабет остана върху коня си, както направиха и Буут, Уат Ранкин и Солано. Тя стоеше малко зад другите трима, които разглеждаха двамата мъже от дилижанса.
Уат посочи с пистолета си и каза:
— Горе ръцете!
Западнякът се подчини, но младокът изстена каза:
— Аз не мога. Ръката ми е счупена.
— Тогава си вдигни здравата ръка — изръмжа Ранкин, прицелвайки се с пистолета в младежа.
Младият мъж побледня.
Буут се обърна към Ранкин и каза:
— Прибери си пистолета. — Той почака докато Ранкин прибра оръжието в кобура, преди да се обърне отново към двамата мъже, стоящи пред него.
Младокът въздъхна с облекчение, докато стискаше счупената си ръка със здравата.
За мъж, носещ толкова много пари, колкото предполагаше за Сам Чандлър, собственикът ранчо изглеждаше прекалено спокоен, забеля Анабет. И не само това. Чандлър изглеждаше готов и с желание да се изправи и победи каквото препятствие да му се изпречеше. Анабет се надяваше, че Буут няма да го подцени.
— Ти там, — каза Буут на Чандлър, — разкопчей си ризата, кротко и спокойно, и предай колана пари, който носиш.
Анабет видя изненада и после гняв по лицето на Чандлър. Очевидно той се беше надявал бандитите да не разберат, че носи злато.