— Отначало трябва самата аз да свикна с тази мисъл.
— Не чакай твърде дълго — предупреди я Шъг.
— Само ми обещай, че аз ще съм тази, която ще му каже — каза Анабет.
Шъг почеса плешивината на върха на главата си.
— Много добре, млада пушко. Ти просто му кажи скоро.
След като Шъг си отиде, Анабет поглади с ръка корема си, все още изумена от разкритието на стария човек. Едно бебе. Бебето на Джейк. Анабет сви колене до гърдите си и ги прегърна. Тя се опита да си представи реакцията на Джейк, когато научи.
Но тя нямаше представа какво щеше да мисли гой. Джейк отказа да й отговори, когато тя го попита дали едно семейство би било достатъчна причина, за да се установи на едно място. И му харесваше да е Рейнджър. Анабет отчаяно желаеше Джейк да иска детето. И отчаяно се страхуваше, че няма да го направи.
След завръщането си в Уиндоу Рок, те се любеха всяка нощ. Джейк я прегръщаше здраво и шепнеше любовни думи в ухото й. Но никога не спомена брак. Както и думата завинаги. Тя даже знаеше защо. Беше чула историята за невярната му майка и пияния му баща. Страхът на Джейк да не повтори грешките на баща си нямаше да изчезне, само защото тя беше бременна.
Тя знаеше как Джейк щеше да види нещата. Едно бебе, означаваше да се остане на едно място. Едно бебе, означаваше да се установи с една жена. Едно бебе, означаваше да се примири веднъж завинаги със случилото се с неговите родители.
Той би трябвало да е разбрал досега, че аз съм различна от майка му. И че той е различен от баща си. Че нашата връзка е различна, мислеше ядосано Анабет.
Тя трябваше да му каже за бебето. Но не веднага. Не докато нямаше да може повече да го пази в тайна. Защото Анабет беше сигурна, че това щеше да промени всичко.
Междувременно, трябваше да намери начин да го убеди, че те можеха да успеят там, където бяха се провалили неговите родители.
Джейк беше толкова зает с ранчото, че не обръщаше много внимание на Анабет. Той знаеше, че тя работи в къщата и че обикновено има какво да каже в разговорите с Шъг за това, как да се направи ранчото процъфтяващо. В края на всеки де Джейк се чувстваше изтощен. Но не чак толкова, че да не прави любов с Анабет.
Джейк винаги се учудваше, че в момента, когато Анабет притискаше голото си тяло до неговото в леглото, цялото му същество се събуждаше за живот. Чак напоследък той започна да забелязва промени в нея. Една чувствителност на гърдите й и напрегнатата закръгленост на корема й, които ги нямаше преди. Но той отказваше да осъзнае какво означаваха тези признаци.
Днес той хвана Анабет да спи по средата на следобеда. Когато направи забележка на Шъг, че кара момичето да работи твърде много, управителят загуби самообладание.
— Кога ще направиш една почтена жена от това момиче и ще се ожениш за него? — поиска да знае Шъг.
Джейк беше хванат натясно.
— Да се оженя за нея?
— Защо не?
— Тя е една престъпница.
— Глупости.
— Аз… аз съм един пътуващ човек.
— Не и откакто наследи това ранчо — сопна му се Шъг.
— Клер…
— Ти сам ми каза, че Клер си има своя апах. Тя няма да се върне обратно тук. Уиндоу Рок сега е твое, Джейк. Скитническите ти дни свършиха.
Джейк разтри с ръка наболата си брада. Той не се обръсна предишната вечер, защото Анабет искаше да усеща брадата му до кожата си. По-късно той намери една студена кърпа и облекчи червенината по гърдите и корема, шията и брадичката й. Тя само се разсмя и го прикани да остави още от тези същите следи от вътрешната страна на бедрата й. Само като помислеше затова и слабините му се напълваха.
— Това момиче заслужава да знае, че ти няма да избягаш от нея — каза Шъг, все още ядосан.
— Никоя жена няма да ме върже — отвърна Джейк.
— Това беше неговата клетва пред Сам, но той осъзна, докато я изричаше, че вече бе станало твърде късно. Той беше вече вързан хубаво и здраво.
Анабет нямаше намерение да подслушва, сега съжаляваше, че дочу този разговор. Тя се опита да се убеди, че поради нейната обич към Джей и той щеше да се научи да я обича. Но той току-що доказа съвсем ясно, че никога няма да се отърве от миналото.
Джейк чу едно тихо възклицание зад себе си като се обърна, намери Анабет да стои там с побледняло лице и очи като две дълбоки езера, пълни с болка.
— Не се тревожи, Джейк — каза тя горчиво. — Няма да те вържа. Когато дойде пролетта, ти няма защо да се тревожиш от присъствието ми тук. Ще си отида.
— Ти не можеш да отнемеш това бебе от баща му! — каза Шъг.
— Шъг, ти обеща да не казваш! — разтревожените очи на Анабет потърсиха Джейк, за да видят реакцията му при новината, че щеше да стане баща.
Той изглеждаше ужасен.