— Аз просто поканих госпожица Калуун да поязди с мен.
— Анабет няма да язди много. Тя очаква дете. Моето дете.
— Моите поздравления — каза Ранкин.
— Ако сте дошъл за заема…
— Какъв заем? — попита Анабет.
— Господин Риърдън е заел на Сам малко пари. Клер не беше в състояние да ги върне, защото, златото на Сам беше откраднато от Бандата Калуун.
— Къде е госпожа Чандлър? — попита Ранкин.
— Тя е на гости при приятели в Тексас — отговори гладко Джейк.
Ранкин се намръщи.
— Разбирам, че има известно забавяне при намирането на златото. Предполагам, че като сме съседи, мога да почакам до пролетта.
— Това е много щедро от ваша страна, господин Риърдън — каза Джейк.
— Наричайте ме Уил, моля. Аз няма да бъда много наоколо дотогава — до пролетта, искам да кажа. Ще си тръгвам сега. — Той се обърна към Анабет и каза: — Вярвам, че ще ви видя скоро пак.
Анабет не каза нищо, докато Ранкин не се отдалечи. Иначе щеше да провокира една конфронтация, в която Уат Ранкин познаваше врага си, а Джейк Кърни — не.
Веднага, щом Ранкин си отиде, Анабет скочи на крака и се хвърли в ръцете на Джейк.
— Това беше той!
— Кой?
— Ранкин. Уат Ранкин. Това беше той.
Джейк грабна Анабет за раменете и я придърпа на лакът разстояние, за да може да разгледа лицето й.
— Уил Риърдън…
— Е Уат Ранкин!
— Кучи син! — каза Джейк.
— Точно така мисля и аз — каза горещо Анабет.
— Защо не каза нещо? Защо го остави да си отиде?
— Докато думите излязат от устата ми, той щеше да извади пистолета си и да те убие.
Джейк я хвана за китката и се запъти бързо към къщата.
— Ти няма повече да напускаш къщата, без аз да знам къде се намираш — каза Джейк. — И ще държиш Блеки при себе си през цялото време, чуваш ли? — Той я бутна през входната врата, целуна я силно и се обърна назад.
— Къде отиваш? — попита тя.
— Отивам след това копеле, Ранкин.
— Ами аз?
— Ти ще чакаш тук, докато се върна.
— Искам да дойда с теб.
Джейк се върна, дръпна я в прегръдката си и я стисна здраво.
— Ти не можеш, Кид. Не разбираш ли? Сега трябва да мислиш за някого другиго. — Той погали с длан закръгления й корем. — Обещай ми, че ще седиш тук и ще чакаш, докато аз се върна.
— Ти ще повярваш на думата на един бандит? — попита Анабет.
— Аз ще повярвам на теб.
Сърцето на Анабет заби силно.
— Много добре, Джейк. Аз ще бъда тук. Но ти бъди внимателен.
— Ще си пазя гърба, Кид. Ти просто се грижи за себе си и за бебето. — Той я целуна силно още веднъж и тръгна.
Джейк проследи Уат Ранкин/Уил Риърдън чак до Санта Фе. Там следата изчезна. Той спря в Градския салон да зададе някои въпроси и видя Сиера Стар. Когато тя го покани горе, той отклони предложението й.
— Значи тя те е вързала — каза Сиера със смях. — Беше ли толкова лошо, колкото ти предполагаше?
Джейк едвам успя да се усмихне.
— Изобщо не е лошо — призна той. — Аз ще ставам баща.
— Моите поздравления — каза Сиера. Тя го целуна по устата, след това се облегна назад и го погледна. — Ясно е, че си вързан. Слушай, ние няма да намерим Ранкин, преди зимата да дойде. Защо не се върнеш в къщи, където ти е мястото?
Предложението на Сиера беше много разумно. Анабет липсваше на Джейк. И Ранкин нямаше да отиде далеч. Той щеше да стои там, където можеше да наблюдава Кид Калуун. Което беше още една сериозна причина за Джейк да стои близо до вкъщи.
— Довиждане, Сиера — каза Джейк.
— Ти си тръгваш сега?
— Да. Отивам си вкъщи.
21
Когато времето стана по-студено и листата се оцветиха в жълто и злато, Клер призна, че животът й е пълен с хубави неща. Едно момче, което имаше нужда от нея. Един мъж, който я желаеше. Но като всички хора, тя искаше това, което не можеше да има. Тя желаеше Белият Орел да я признае като своя майка.
Това нямаше да се случи.
Тя се опитваше да си каже, че това няма значение. Че й стигаше знанието за доброто състояние на Джеф. Но това не й беше достатъчно. Тя изпитваше една постоянна болка в гърлото си, едно мощно свиване, поради което трудно преглъщаше, когато го виждаше да играе с другите момчета апахи.
Тя се опита да скрие чувствата си от Уолф, но той знаеше. Когато и да я видеше да гледа Белия Орел, той й намираше някакво занимание — кожена риза, затвърдяла на едно място и имаща нужда от омекчаване с твърд камък или кошница, която трябваше да бъде поправена с върбови пръчки. Но той никога не поиска от нея да спре да обича момчето. Изглежда разбираше, че тя не може да направи това.