Ранкин погледна изненадан гърдите си. Там, подавайки се до четвъртото ребро, стърчеше една стрела с пера. Той отново погледна нагоре и очите му се разшириха, когато видя индианеца апах да стои на прага.
— Проклет да съм. Да ме убие един индианец. — Той се разсмя, но звукът заседна в гърлото му. Кръв потече през пръстите му там, където стискаше раната си.
— Ще ми липсват тези двете жени…
Ранкин никога не можа да завърши гнусната си тирада, защото преди това Джейк му изви врата.
Внезапно и четиримата заговориха, като всеки в стаята се уверяваше, че любимите му хора са добре.
Анабет взе банданата на Джейк и я стегна няколко пъти върху раната на предмишницата му.
— Тя вероятно ще трябва да се зашие — каза тя.
— По-късно — каза Джейк. — За всички бандити ли се погрижихме?
— Този, който се опита да напусне долината, Мексиканецът, той няма да те тревожи повече — каза Уолф.
— Солано — прошепна на себе си Анабет. Всички, които взеха участие в убийството на Буут, платиха с живота за предателството си. Сега накрая, Кид Калуун можеше да си отдъхне спокойно. И една млада жена на име Анабет беше свободна да мисли за бъдещето.
Уолф коленичи до Клер и докосна с един нежен пръст охлузването по лицето й.
— Аз бих искал той да е жив, за да мога да го убия отново — каза той диво.
— Уолф! О, Боже мой, Уолф! — каза Клер с глас, изпълнен с учудване и радост. Тя прегърна Уолф здраво, когато той седна долу и я взе в ръцете си.
— Малката?
— Аз помислих, че войниците са те убили! Когато Белият Орел каза, че ще ме отведе у дома, нямах причина, за да остана.
Той пипаше златната й коса, отрязана до раменете.
— Ти си ме оплаквала според обичая на апахите?
— Мъжът, който спечели сърцето ми, беше апах — отговори тя.
— Тогава ти не искаш да ме напуснеш?
— О, не! Аз… Аз те обичам, Уолф. Мислех, че никога няма да имам шанса да ти го кажа. Сега искам да го знаеш за всеки случай… просто искам да го знаеш.
Уолф взе една от дланите й в своите, разтривайки кокалчетата с палеца си.
— Когато мислех, че ти искаш да ме напуснеш, се ядосвах. Последвах те с намерението да те върна, независимо дали искаш или не. Сега…
Тъмните му очи потърсиха лицето й.
— Сега аз те моля да дойдеш с мен. Да бъдеш моя жена. Моя съпруга.
Сърцето на Клер сякаш литна с крила. Тя чувстваше усмивката върху лицето си глупава — и прекрасна.
— Сериозно ли говориш, Уолф?
— Аз никога не казвам това, което не мисля.
Тя се разсмя.
— Тогава, да. О, да!
Той я целуна силно веднъж с целувка, предназначена да запечата бъдещето им. Едно обещание завинаги, което никога не си бе представял, че ще направи.
От другата страна на стаята Анабет почувства, как сълзите парят в очите й, докато слушаше нежното признание в любов на Уолф. Острите болки в корема й не бяха престанали напълно, но се появяваха по-рядко и бяха по-слаби. Тя се отпусна обратно в ръцете на Джейк.
— Буут е отмъстен сега и Бандата Калуун не съществува повече.
— Кид Калуун е мъртъв и погребан — каза Джейк.
— Джейк? — прошепна Анабет.
— Да, Кид? — прошепна той дрезгаво.
— Ще се ожениш ли за мен?
— Какво?
Тя го блъсна по рамото.
— Ти ме чу.
— Това предложение ли е?
— Мъжът трябва да го направи — каза тя натъжена.
Джейк се ухили.
— Ще се омъжиш ли за мен, Кид?
— Защо трябва да го направя? — отвърна тя.
— Защото аз те обожавам. Защото искам да те обичам цял живот.
Анабет огледа лицето на Джейк и откри там истината в думите му.
— Много добре, Джейк. Аз ще се омъжа за теб.
Джейк преглътна буцата в гърлото си. Ръката му се повлече по пода, когато се опита да я вдигне до бузата на Анабет. Той погледна надолу и зяпна от това, което видя там.
— Кид?
— Какво?
— Не може ли това, което си чула Буут да казва, да е било „долна врата“, вместо „задна врата“?
Анабет се намръщи.
— Не знам. Защо питаш?
Пръстите на Джейк се придвижиха по дървения под, усещайки твърди ръбове. Там, където подът срещаше стената, той откри една малка метална халка. Джейк пъхна пръст в нея и дръпна. Една част от пода се повдигна и отвори.
Там лежеше коланът за пари на Сам, изцапан с кръвта му. Джейк внимателно го измъкна и го постави на пода до себе си. Той погледна към Клер.
— Ето го, Клер.
Уолф замръзна. Той знаеше като всеки от тях значението на златото. Погледна Клер, но тя вече клатеше глава.
— Задръж го ти, Джейк.
— Ако ти някога се нуждаеш от място, в което да отидеш, от едно убежище, — каза Джейк, включвайки и Уолф с погледа си. — Уиндоу Рок ще бъде това.
— Знам — каза Клер. — Може би… някой ден аз ще мога да се върна обратно тук. Но не сега. Аз…