Сиера се разсмя. И продължи да се смее. Чак докато сълзи й излязоха от очите.
— Защо ми казваш това сега?
— Защото трябва да се скрия от Бандата на Буут. Те мислят, че знам къде Буут е скрил златото от последното нападение. А аз не знам. Но те ме търсят. И аз не смятам да ги оставя да ме намерят, докато не съм готова и в добра форма. Също така конникът с пушката видя лицето ми по време на обира — като Кид, разбира се. Помислих, че ако се преоблека като жена, никой няма да ме познае.
— Значи си дошла при мен, за да ти помогна при маскировката?
Анабет сви рамене.
— Ти си единствената жена, която познавам.
Сиера хвана брадичката на Анабет и обърна лицето на по-младата жена към светлината.
— Някой те е ударил. — Това беше една констатация, а не въпрос.
— Уат Ранкин.
Очите на Сиера се присвиха, докато търсеше признаците за женствеността на Анабет.
— Сега го виждам, когато ми каза истината — тя изсъска на един дъх. — Цяло чудо е, че не са открили.
Анабет имаше същите пронизващи сини очи черна коса като чичо си. Същият остър нос и широки, високи скули. Само че всички тези черти бяха смекчени у момичето. Въпреки, че бе почти толкова висока, колкото шестте фута на Буут, там, където той беше строен и твърд, тя бе крехка гъвкава.
— Аз предполагам, че всички ще търсят момче, защото това са видели — прошепна Сиера.
— Можеш ли да ми помогнеш да стана жена? — попита Анабет.
— Аз мога да те сложа в рокля, но в това бъдеш жена има повече неща от носенето на пола.
— Аз мога да се науча! — каза Анабет.
— Ще се откажеш ли от пушенето? От пиенето? От ругатните? От играта на карти?
— Това наистина ли е необходимо?
Сиера поклати глава пред наивността на Анабет.
— Необходимо е, ако искаш да минеш за дама. Но ако предпочиташ да работиш долу…
— Не!
Анабет осъзна, как това трябва да е прозвучало на Сиера. Тя смекчи гласа си и каза:
— Не, аз по-скоро бих вършила някаква друга женска работа.
Една бразда се появи върху челото на Сиера. Тя потупа брадичката си с грижливо поддържания си нокът.
— Можеш ли да шиеш?
— Не добре.
— Да готвиш?
— Малко.
— Да се грижиш за деца?
— Аз не знам изобщо какво трябва да правя с едно дете.
Сиера изкриви лице.
— Какво можеш да правиш?
— Аз съм страхотна с конете.
— Струва ми се, че трудно ще запазиш анонимността си, ако се облечеш в рокля и отидеш да работиш в конюшнята — каза Сиера. — Измислих го! Всеки може да оправи легло и да измете пода. Аз имам точно мястото, където можеш да се скриеш. Пансионът на Юлали Шмид. Юлали даже може да има свободна спалня, която да използваш. И тя няма да заподозре нищо, защото аз често съм й изпращала момичета и преди, които преценявах, че не стават за работа тук.
Сиера направи един кръг около Анабет.
— Трябва да свършим много неща с теб.
Анабет се изчерви.
— Аз знам, че не изглеждам много…
— Фактически, видът ти може да е проблем каза Сиера. — Ти имаш прекрасни черти на лицето. Само да те сложа в рокля и ставаш прекалено красива. Не, ще трябва да те направим малко по-грозна, отколкото си. Нека да помисля малко над това.
— Предполагам, че ще е по-добре да си отида, за да можеш малко да поспиш — каза Анабет. Ще се върна утре рано.
— Къде ще прекараш нощта? — попита Сиера.
— Ще намеря къде.
— Защо не спиш тук?
— Тук? — Анабет огледа женската стая. — Не мога.
— Защо не?
— Уат Ранкин със сигурност ще дойде рано или късно да ме търси. Или да търси теб.
— Никой, който не е поканен, не идва в стаята ми — каза Сиера с твърд глас.
— Само исках да кажа, че Ранкин може би мисли, че ти знаеш къде е златото или къде съм аз — каза Анабет. — Нищо друго нямах предвид.
— Освен Буут, аз не съм имала друг мъж — гласът на Сиера пресекна.
Анабет стоеше срещу другата жена, чувствайки се безпомощна да облекчи болката й.
— Трябва много да си го обичала — прошепна тя.
— Това не беше любов — отрече Сиера. — Аз съм достатъчно умна, за да се влюбя в някой мъж. Той само ще ти разбие сърцето. Това ти първият урок като жена, Анабет. Запомни го добре.
Джейк се чувстваше разгорещен, прашец и отвратен, докато яздеше по улица Кениън в Санта Фе. Малко след като беше забелязал следите, които се надяваше да са на престъпната банда, те се бяха разделили и разпръснали в осем различни посоки. Тъй като той отиваше в Санта Фе, последва чифта следи, директно водещ за там. И ги загуби точно преди града.
Той зави в една странична улица и се насочи към двуетажна бяла сграда. Малка дървена табелка с боядисани букви висеше от парапета на верандата отпред и казваше просто „Юлали Шмид“.