Неговият нос беше малък и прав, не заемайки много място върху лицето. От друга страна, устата му бе широка и устните не много тънки. Една цигара висеше в ъгъла на устата му. Джейк забеляза, когато Кид заговореше, че всичките му зъби си бяха на мястото. Лесно беше да се предположи, че се е сражавал с револвер, а не с юмруците си.
Облеклото на Кид също не направи особено впечатление на Джейк. Джинсите му бяха раздрани на коляното, а сивата му памучна риза бе твърде голяма за него. Общо взето Кид Калуун не отговаряше на представата му за един безсърдечен убиец. Трудно беше да се повярва, че някой, изглеждащ толкова невинен, бе яздил с бандитите, които застреляха Сам.
Но Джейк само трябваше да си припомни миналото, за да разбере, че външният вид можеше да лъже. Боби Ладам също изглеждаше невинен като агънце. Той беше вълк в овча кожа. Споменът за извършеното от Боби Ладам щеш винаги да е с него.
Преди Джейк да загуби съзнание, той трябваше да реши дали да се довери на Кид за изваждане на куршума. Фактически, изобщо нямаше избор.
Предполагам, че ти беше прав — приз Джейк. — Този куршум трябва да се извади — една горчива усмивка изкриви устните му, преди продължи. — Тъй като или ти, или аз трябва да направим, аз гласувам за теб.
Детето се поколеба, после посегна за ножа колана си.
— Много добре. Аз ще го направя. — Той постави ножа в огъня, за да го обгори и след това го остави върху един камък да изстине.
Джейк избра една пръчка от купчината близо до огъня.
— Продължавай. Аз съм готов. — Той поста дървото между зъбите си и го захапа заради болката, която идваше.
Мускулите по врата на Джейк се превърнаха във въжета и ръцете му се свиха в юмруци, кога Кид започна да човърка с ножа си. Той дяволски надяваше, че Кид знае какво прави — че не разрязваше някое сухожилие, от което Джейк щеше има нужда, за да върви.
— Свърших — каза Кид накрая. Джейк погледна в тъмносините очи на бандита и видя, че самият той бе преживял сам изпитанието на гордост и упоритост.
— Благодаря — измърмори Джейк.
Кид се порови в торбите до седлото на Джейк за нещо, което можеше да послужи като бандаж. Той уви раната с една от ризите на Джейк, която накъса на ивици за целта. После се изправи и започна да оседлава коня си.
— Къде мислиш, че отиваш? — попита Джейк.
— Да глътна малко въздух.
Джейк извади колта си, който бе станал твърде тежък за държане и го насочи към Кид.
— Стой там — заповяда той. — Няма да ходиш никъде.
Кид се обърна и го изгледа спокойно. Ръката му трептеше над собствения му колт.
— Не мисля, че ще ме застреляш. Аз ти спасих живота.
Очите на Джейк се присвиха и един мускул подскочи върху челюстта му.
— Независимо от това, ще го направя.
Очите на Кид изглеждаха разтревожени и той прехапа долната си устна, което го правеше да прилича още повече на дете, каквото си беше.
— Аз не съм този, който… — Той изглежда промени намерението си да каже това, което започна да казва. Вдигна брадичката си и каза: — Давам ти думата си, че ще се върна.
Джейк се усмихна.
— Думата на един бандит?
— Даже един бандит може да притежава чест.
— Не и в моя опит — каза Джейк прямо.
— Ти ще трябва да ме застреляш, за да ме задържиш тук — каза Кид.
— Не мисли, че няма да го направя — предупреди го Джейк.
Кид очевидно му повярва, защото се облегна на стената на пещерата и скръсти войнствено ръце.
Отвъд огъня, на входа на пещерата се появи внезапно Кучето. То изскимтя веднъж, но не влезе вътре. Джейк фокусира вниманието си върху животното, за да се опита да стои буден. Той го извика да влезе вътре при топлината на огъня. Но Кучето остана, където си беше.
На Джейк му стана студено и се чудеше дали наистина е студено в пещерата или това чувство му идваше отвътре. Той усещаше гърлото си пресъхнало и кракът го болеше. Очите му бяха вече почти затворени, когато разбра, че е почти заспал. Стисна по-здраво колта в ръката си и загледа бандита в другия край на пещерата.
В следващия момент Джейк разбра, че Кид издърпал револвера от ръката му, оставяйки го без оръжие. Той сега бе безпомощен. Оставен на милостта на врага си. Нежни пръсти провериха пулса на гърлото му. Една стройна сила повдигна главата му, за да може да пие.
Джейк се опита да остане в съзнание. Самия му живот можеше да зависи от това. Но тъмнината се плъзна над него и го покри.
Анабет остави очите си да се разхождат върху бледия, трескав мъж. Чувствата й към него я объркваха и дразнеха. Тя прекъсна пътя на отмъщението си, за да му помогне. Но изобщо не можеше да разбере защо го направи.