Веднъж Анабет прекара деликатния връх на пръста си по белега върху устата на Джейк. Тя с изненада от мекотата на устните му. Чаршафът беше свален надолу до кръста на Джейк и тя не можа да се въздържи да не погледне тялото му.
За да й спести изчервяванията, фрау Шмид я предупреди, че под чаршафа Джейк е гол. Тя трудно можа да сдържи любопитството си. Накрая не можеше повече да сдържа желанието си да гледа и пипа.
Докосвайки Джейк, Анабет откри, че това не беше същото, както докосването до Уолф. Сърцето й се изкачи в гърлото, когато пръстите й погалиха плътта му. Уолф нямаше косми по тялото си и сега тя бе заинтригувана от черните косми по гърдите на Джейк. Тя опита с пръсти тяхната твърдост и ги проследи надолу по корема до пъпа му.
Той беше и по-мускулест от Уолф. Рамене му бяха по-широки, стеснявайки се към стройни бедра. Тя повдигна чаршафа от долния край леглото. Краката му бяха невероятно дълги и също поръсени с черни косми. Тя искаше да погледне и по-нагоре, към мъжките му части, но разбра, че има в себе си повече от срамежливата Анабет Смит, отколкото предполагаше.
Джейк бълнуваше в делириума си, но накъсаните фрази само я караха да се чуди повече за него. Той спомена „Клер“ и „Сам“ и „златото на Сам“, Тя почувства тежестта на вината. Ако знаеше къде Буут е скрил златото, щеше да намери начин, за да го върне. За нещастие, малкото количество злато, което бе спестила, нямаше изобщо да може да възстанови откраднатото.
И Джейк споменаваше майка си. Гласът му стана гърлен и той използваше много силни думи, за да опише жената.
Веднъж, когато Анабет изтриваше гърдите на Джейк, той хвана китката й в желязна хватка и каза:
— Аз знам къде можеш да използваш по-добре тези ръце. — И той бавно плъзна ръката й — с парцала и всичкото — надолу по тялото си към срамните части.
Тя се откъсна от хватката му и отстъпи до стената на стаята. Той разбира се не я последва. Лежеше хванат в клещите на делириума си, мърморейки нещо безсмислено. По-късно, тя съжали за срамежливостта си. Ако го бе оставила да направи каквото иска, щеше да знае веднъж завинаги как изглеждаше това — формите и структурата, които го правеха мъж, а нея жена.
За щастие, добрият разум — да не споменаваме девственият страх — преодоляха любопитството й. Не беше работа на Анабет Калуун да изследва срамните части на един мъж в безсъзнание.
Рано сутринта на следващия ден, след като го простреляха, Джейк отвори очи и намери Анабет Смит наведена над него. Беше жаден и кракът му пулсираше от болка. Той я закова с поглед.
— Какво по дяволите правиш тук?
Анабет постоя оглушена за момент, после силно се изчерви.
— Да бъда проклета ако зная! — Тя стана и хвърли влажната кърпа върху голите му гърди.
Джейк беше забравил наклонностите на госпожица Смит към цветистите изрази. Той погледна кърпата на гърдите си, а после обратно тъмните кръгове под очите на младата жена. Вдигна кърпата и я остави да цопне в купата с вода до леглото. Бог знае откога тя се грижеше за него. Може би трябваше да се извини и да опита отново.
Тя беше на половината път до вратата, когато той каза:
— Почакай. Не си отивай. — Джейк изучаваше веригата от емоции, която премина по лицето на госпожица Анабет Смит. Отвращение. Недоверие. Отхвърляне. Първите две разбра. Третото го изненада.
— Аз не виждам много смисъл в това да се мотая там, където не ме искат — измърмори тя.
Джейк потри четината върху челюстта си.
— Предполагам, че ти дължа едно извинение. И благодарностите си. — Той не искаше да е задължен на Анабет Смит. Това приличаше на отваряне на вратата и покана към бедите да влязат. — От колко време съм тук?
— Аз те намерих, когато излязох за трески вчера сутринта. Ти беше в безсъзнание през последните двадесет и четири часа.
— А кракът ми?
— Изглежда, че е по-добре.
Последното нещо, което Джейк си спомняше, беше един апах на входа на пещерата и Кид Калуун, който му каза, че индианецът бил приятел.
— Как съм стигнал дотук?
— Някой те е оставил отзад в една индианска носилка.
Джейк предположи, че Кид Калуун е отговорен за връщането му към цивилизацията. Но все още нямаше отговор защо Кид му помогна. И по-важното, къде се намираше Кид сега.
Джейк се опита да седне, но откри, че усилието изисква повече сили, отколкото притежаваше. Анабет се приближи да помогне, но той отблъсна ръката й.
— Аз мога да го направя.
— Тогава аз си отивам — каза тя.