Кучи син!
Джейк се намръщи. Ако беше прав, Кид Калуун не бе това, което изглеждаше. Нито пък Анабет Смит. Възможно ли е те да са една и съща личност? Не можеше да го повярва. Кид Калуун беше известен с бързината на пистолета си. Непохватната Анабет Смит не можеше никога…
Ами ако нейната несръчност е фалшива? Той си припомни как я държеше за кръста и колко строен беше той под широката рокля. Чудеше се какво може да намери под кърпата за глава на Анабет Смит. А също и под шапката на Кид Калуун.
Джейк поклати глава при тези странни мисли. Правеше от мухата слон. Анабет Смит просто имаше очи със същия цвят, като тези на Кид Калуун. Щеше да е по-добре, ако се концентрираше върху оздравяването си.
Той свали крака от леглото. Чувстваше се слаб като еднодневно бебе. Застави се да пресече стаята до торбите си, в които намери дълги чисти долни гащи и друг чифт Левис. Нямаше сила да се изправи и да ги обуе, така че се върна обратно на леглото и поседя там за малко да си почине. Успя да навлече дългите гащи и тъкмо намъкваше джинсите, когато един глас от вратата го прекъсна.
— Какво, по дяволите, правиш?
Джейк погледна и видя Анабет на вратата с поднос храна.
— Обличам се. — Той методично закопча отпред джинсите. Опита да се отпусне с цялата си тежест върху болния крак и сдържа един стон, когато кракът колабира под него. Изруга тихо, опита се отново и пак не успя. Стисна разочаровано зъби.
— По дяволите.
Анабет остави подноса с храната на масата до вратата и отиде до Джейк, за да му помогне да вдигне крака си отново на матрака.
— Ти трябва да лежиш.
Джейк забеляза, че тя ни най-малко не е непохватна, а фактически се движеше бързо и грациозно. Разбира се, очилата й се бяха плъзнали на върха на носа, така че можеше да вижда над тях.
— Защо не си починеш един ден? — каза тя, гледайки го строго.
— Нямам и ден за губене — отговори Джейк. Той трябваше да намери Кид Калуун и златото на Сам. — Донеси онзи поднос тук. Гладен съм.
Анабет го гледаше.
Джейк също я погледна и тя бързо бутна нагоре очилата, за да скрие очите си. Той я наблюдаваше внимателно и разбра, че сега тя не виждаше нищо. Анабет се удари с коляно в таблата на леглото, докато отиваше за подноса и промърмори нещо, което той не можа да чуе добре.
— Добре ли си? — попита той.
— Искам да спреш да питаш за това!
— Ти продължаваш да се блъскаш в нещата. Сигурна ли си, че тези очила са подходящи за теб — Той я наблюдаваше внимателно и бе награден от изчервяването по бузите й.
— Те са добри — каза тя. Обаче остави подноса в края на скута си, вместо по средата. Джейк се пресегна за него, но собствените му рефлекси не бяха в много добра форма. Той гледаше примирен как подносът се плъзна от леглото и се стовари на пода с трясък от счупените съдове.
— Кучи…
Този път Анабет се усети, но това беше достатъчно, за да затвърди нарастващите подозрения на Джейк. Той посегна и свали очилата й от лицето.
— Може би ще виждаш по-добре, ако се опиташ така за известно време.
Анабет премига, изумена колко ясно стана всичко изведнъж.
— Но аз имам нужда от очилата си, за да…
— Така ли? — попита Джейк.
— Аз…
Очите на Джейк се присвиха, докато разглеждаше чертите на Анабет, Това ли беше същата личност, която видя в пещерата? Той вече знаеше, че очите са същите. Височината й подхождаше, слабото тяло също. Анабет имаше същите изпити бузи, същото бебешко гладко лице и същият малък прав нос. Той намери една широка уста и не много тънки устни. И косата, доколкото можеше да я види, бе със същия гарвановочерен цвят. За Бога, това беше същата личност!
— Ти си Кид Калуун!
— Не!
— Да, ти си.
Анабет се хвърли към вратата, но Джейк някак си успя да хване полата й и да я задържи.
— Пусни ме — изсъска тя.
Той си свали крака от леглото и използва полата й, за да я придърпа към себе си. След това я сграбчи за кръста и отново я дръпна долу в скута си.
— Не преди да получа някои отговори, Кид.
Анабет извика, когато загуби равновесие и падна върху него. Те и двамата полежаха там леглото за момент изумени. Когато Анабет опита да се освободи, Джейк се претърколи върху нея и използва по-голямата си тежест, за да я задържи.
Анабет мислеше единствено за бягство. Джейк Кърни беше човек на закона. А тя бе един бандит. Той щеше да я предаде заради наградата. Щеше да се погрижи да я обесят. Тя искаше да изкрещи в яда си, че я хванаха. Но не го направи заради наемателите от околните стаи, както и заради фрау Шмид долу в кухнята. Остана отчаяна напълно мълчалива, докато удряше, хапеше и риташе Рейнджъра в опитите си да се освободи него.