— Не мога да си те представя в нея — призна накрая Джейк. Той не знаеше нищо за горните пропорции на Анабет, въпреки че харесваше това, което видя от долната й половина в джинси. Той по-скоро съжаляваше за необходимостта да я постави в нещо, което щеше да скрие всичко.
Но вече беше решил, че най-практично щеше да бъде, ако купеше на Анабет една пола — панталон за езда, блуза и ботуши. Ако я облечеше в нещо по-женско, трябваше да пътуват с кабриолет. А по пътя се нуждаеха от бързината и подвижността на конете си.
Госпожица Тютъл остави клиента, който обслужваше и дойде при Джейк и Анабет.
— Как мога да ви помогна? О, виждам, че се възхищавате от коприната — каза тя на Анабет. — Аз я направих за една висока, елегантна жена като вас, но тя умря от холера, бедната дама, преди да може да си я вземе. Бихте ли желали да я премерите?
— Да — каза Анабет.
— Не — каза Джейк.
Госпожица Тютъл се бе справяла и преди с подобни ситуации.
— Защо просто не поседнете тук, сър? Това няма изобщо да отнеме време.
Преди Джейк да разбере какво става, вече седеше в удобен стол, с един брой от вестника в Санта Фе до лакътя си. Анабет изчезна през някакви завеси с госпожица Тютъл и синята копринена рокля.
Щом се озоваха в задната стая, госпожица Тютъл пое нещата в свои ръце и Анабет се почувства така, сякаш я понесе вихрушка. Шивачката за нула време съблече Анабет по гащи.
— Боже мой, скъпа — каза тя. — Вие не носите корсет!
— Аз… а-а… Трябва ли ми такъв?
— Абсолютно, скъпа моя. Ако искате роклята да приляга както трябва. Почакайте само за момент. Аз ей сега ще се върна.
Анабет се гледаше във високото овално огледало, търсейки младата жена, затворена вътре нея и желаеща да изскочи навън.
Но не можа да я намери.
— Ето ме! — каза госпожица Тютъл, като се шмугна след малко обратно през завесите.
Госпожица Тютъл накара Анабет да вдигне ръце, нахлузи й корсета и стегна връзките с опитна ръка. Анабет откри, че се бори за въздух.
— Трябва ли да бъде толкова стегнат?
— Искате ли да изглеждате най-добре? — попита госпожица Тютъл с вдигнати вежди.
Анабет прецени, че се нуждаеше от цялата помощ, която можеше да получи. Тя се хвана за облегалката на най-близкия стол и каза:
— Правете всичко, което е необходимо.
Госпожица Тютъл затегна още малко връзките. Добави и един комбинезон, преди да плъзне роклята над главата на Анабет. Дрехата се закопчаваше отпред, но госпожица Тютъл настоя Анабет да стои неподвижна и да й позволи да свърши цялата работа.
Когато госпожица Тютъл свърши, отстъпи настрани и позволи на Анабет да се види как изглежда.
Тя не можеше да диша. Но не корсетът отнемаше дъха й. Това беше гледката на жената — истинската жена — в огледалото.
Анабет внезапно забеляза малките къдрави дантели по ръкавите и същата дантела около шията си. Прекара пръсти по гънките на кръста, оформящи цветя от двете страни на реда копчета от плат. Вдигна върха на обувката си, за да погледне по-добре шлейфа на роклята. Имаше толкова много детайли!
— Има още нещо — каза госпожица Тютъл.
— О, тя е вече перфектна — каза Анабет. — Какво повече може да се добави?
— Какво ще кажете за една панделка в косата ви? — каза госпожица Тютъл. Тя вече работеше, разплитайки първата от двете плитки на Анабет. Разреса косата й в копринени черни вълни, оставяйки по един кичур на слепоочията и зад ушите. След това я прихвана на тила с една синя шнола Уеджууд, която точно подхождаше на роклята.
Госпожица Тютъл отстъпи назад и погледна Анабет.
— Сега всичко е перфектно. Ще покажем ли на вашия млад мъж как изглеждате?
Внезапно Анабет се уплаши. Щеше ли Джейк Кърни да види жената в огледалото? Или щеше да види само Кид Калуун?
— Аз не мисля…
Но госпожица Тютъл вече бе поставила твърда ръка на гърба й. Преди Анабет да може да отстъпи назад, вече беше изблъскана през завесите и стоеше пред Джейк.
Когато Анабет се появи отново, Джейк вече бе прочел първата страница на вестника и обявите. Той скочи на крака, когато тя се появи от завесите.
Беше абсолютно възхитителна.
— Какво мислиш? — попита Анабет, когато Джейк не каза нищо.
— По дяволите! — измърмори той. — Ти си дяволски красива.
Роклята стоеше на Анабет, сякаш й бе ушита, по мярка. Само че, върху една жива и дишаща жена, коприната подчертаваше меките линии на бюста и тънкия й кръст. Роклята се развяваше, когато тя вървеше, като й придаваше грациозност, каквато той знаеше, че тя притежава, но която никога не бе виждал толкова ясно.