Но не роклята привлече накрая погледа му, изражението върху лицето на Анабет. Свенливата й усмивка беше очарователна. Бузите й бяха толкова зачервени, че изглеждаха почти трескави. А очите й… сапфиреносините й очи имаха поглед на човек, видял рая.
— Джейк?
Тя го питаше за роклята. Сякаш той имаше такива пари, колкото струваше този вид суетност. Сякаш тя имаше къде да носи тази модна дреха.
— Анабет, аз…
Госпожица Тютъл видя продажбата си да отлита през прозореца и се намеси.
— Не мислите ли, че роклята й приляга така сякаш е правена за нея? Ами да, няма нужда се добави нито шев. Защо не се приближите, за да се убедите сам?
Джейк неохотно пресече стаята. Клепачите на Анабет се спуснаха, за да скрият очите й, поставяйки тъмните ресници върху гладката кожа. Той можа да почувства нейната топлина, да види повдигането и спускането на бюста й, да вдъхне аромата на пищната й черна коса, падаща в една гъста опашка до кръста.
Той искаше да отстрани с целувка мъничката капчица влага на слепоочието й и да притисне устни до пулса на гърлото й. Искаше да зарови двете си ръце в косата й и да я остави безкрайно да се сипе през пръстите му. Искаше да постави длани върху гърдите й и да почувства тяхната мека пълнота. Искаше да откопчае всяко едно от тези осемнадесет копчета от шията до мястото, където свършваха на корема й, и да открие кремавата плът, скрита под копринената материя. Пръстите му се протегнаха, за да докосне коприната и останаха, за да погалят рамото на Анабет.
Джейк се намръщи на посоката, която поеха мислите му. Трябваше да помни коя беше Анабет Калуун.
Госпожица Тютъл разбра погрешно изражението му и каза:
— Мога да ви я дам на много добра цена. Виждате ли, няма много толкова високи жени, които същевременно да са така стройни, като тази млада дама.
Тя продължи и назова една сума, която накара Джейк да се задави.
— Аз ще ти върна парите — каза Анабет. — Имам малко злато…
— Басирам се, че имаш — каза Джейк с твърд глас. Навременната забележка на Анабет му напомни, че стоящата пред него жена не беше нищо повече от една престъпница. Тя бе видяла убийството на Сам и най-вероятно знаеше къде е закопано златото му. Единствената причина, поради която влязоха в магазина за дрехи, бе да купят на Анабет подходящо облекло за пътуване.
Съблечи роклята — каза той. После се обърна към госпожица Тютъл и каза: — Тя има нужда от пола — панталон за езда, чифт блузи и може би едно сако, ако имате такова.
Госпожица Тютъл се подчини на страшния поглед върху лицето му.
— Както кажете, сър. Елате, скъпа моя, аз ви помогна да се съблечете.
Брадичката на Анабет трепереше. Очите й навлажниха.
— Мога да се справя и сама — каза тя. С отхвърлени назад рамене и вдигната глава, се обърна закрачи направо към завесите.
Джейк си затвори устата, за да не каже, че ще купи роклята. Това беше напълно неподходящо. Смешно.
— Госпожице Тютъл — каза той с тих глас.
Шивачката се обърна отново към него.
— Сър?
— Когато тя съблече роклята, увийте ми я. Не казвайте… Аз искам това да бъде една изненада — каза той.
Госпожица Тютъл засия.
— Разбира се, сър. Аз ще я увия в кафява хартия, докато тя пробва другите дрехи.
Джейк постави ръка на челото си и се зачуди какво му стана. Той откачаше. И Анабет Калуун беше виновна за това.
Анабет не си направи труда да пробва дрехите за езда. Когато се появи за втори път, облечена в бяла памучна блуза и кафява пола — панталон за езда, по лицето й нямаше и следа от предишната нежност. Имаше само обида. И съжаление.
Той отвори уста, за да каже, че й е купил роклята, но тя го сряза.
— Няма значение — каза тя. — Нямам нужда от глупавата рокля. Тя е направена за дама, каквато аз очевидно не съм. Имаме вече това, за което дойдохме. Да се махаме оттук.
Тя не каза повече нищо, докато Джейк плащаше за дрехите и взе пакетите.
— Трябва да се отбия на още едно място в града — каза Джейк.
Анабет не каза нищо, а само го последва до пощата, където той попита дали има писма за Джейк Кърни.
— Има едно, сър — каза чиновникът в пощата.
Джейк взе писмото и го отвори на място.
Скъпи Джейк,
Имах още едно посещение от Уил Риърдън. Той ми даде срок до края на месеца, за да намеря парите за заема.
Аз помислих, че може би ако ти дойдеш и поговориш с него, ще можеш да го убедиш да почака, докато откриеш златото.
Ти ще знаеш какво е най-добре да се направи.