Мислите й изобщо не приличаха на това, което очакваше да бъдат. И въпросът, който възникна в съзнанието й, бе от този вид, за който тя не можеше да намери отговори. Защото нямаше никаква практика в тази област. Накрая тя прошепна:
— Джейк?
Нямаше отговор.
— Джейк?
— Опитвам се да спя.
— Бил ли си някога влюбен?
Настъпи едно дълго мълчание.
— Защо питаш?
— Аз просто се чудех дали някога си мислил да се влюбиш и да се ожениш.
— Любовта е за глупаците! Никоя жена няма да ме върже.
— Коя жена би го поискала? — сопна му се тя.
— Много са се опитвали.
— Защо тогава не си се оженил за една от тях?
— Ти можеш да ме попиташ със същия успех, защо не съм си пъхнал ръката в огъня, за да изгори.
Анабет се обърна и се подпря на лакът, за да погледне Рейнджъра. Някоя жена сигурно го е наранила някога, осъзна тя. Тя не можеше да остави предмета на разговора.
— Коя беше тя?
— Какво?
— Жената, която те е направила толкова циничен. Коя беше тя?
— Майка ми.
Какво толкова ужасно е направила тя?
— Тя толкова често мамеше баща ми, че той не можеше да държи главата си изправена в града. Напиваше се, за да избегне истината. Веднъж, когато беше трезвен, аз го попитах защо не я е напуснал. Знаеш ли какво каза той?
Анабет поклати глава.
— Той каза, че я обичал! — Джейк се изплю. — Накрая той я хвана с един от многото мъже. Стреля, уби и двамата. Само че любовникът й излезе син на някакъв големец. Аз бях на петнадесет години, когато обесиха баща ми за убийство. Клер беше само на осем години. Аз никога не бих дал шанс на някоя жена да ми направи това, което майка ми причини на баща ми.
— Не всички жени са като майка ти.
— Моят опит показва друго нещо.
— Аз не съм такава — каза Анабет с тих глас.
— Не, ти само носиш пистолет и ограбваш дилижанси — отговори й Джейк.
Анабет се отпусна отново на одеялото и гледаше в осеяното със звезди небе. Поне сега знаеше защо Джейк спря да я целува. Фактически, намери известна утеха в неговото признание Джейк нямаше доверие не точно в нея, а това бяха изобщо жените и престъпниците. Ако останеха достатъчно време заедно, той щеше да види, че тя е различна от останалите, които са го оставили да се чувства предаден и разочарован. А, защо това беше важно за нея, Анабет отказваше да разбере.
Тя не усети кога е заспала, докато не се събуди внезапно. Уолф я бе научил да вижда в тъмнината, без да използва очите си. Животните в пустошта щяха да й кажат, когато усетеха присъствието на друго човешко същество. Тяхното мълчание представляваше предупреждение, в което трябваше да се вслуша. Фактически, Анабет се събуди от пълната липса на естествени звуци. Тя фокусира всичките си чувства навън, опитвайки се да установи източника на опасност. Ръката й се плъзна до мястото, където би трябвало да се намират пистолетите на Буут и си спомни, че Джейк ги беше прибрал в торбите на седлото си. Обърна леко глава и замръзна. Водораслото стоеше в периферията на светлината от огъня. Неговият Колт сочеше към сърцето й. Той постави един пръст на устните си, за да й покаже да мълчи и я подкани да го последва.
Анабет погледна към мястото, където Джейк лежеше заспал. Тя се колебаеше дали да изкрещи за тревога и осъзна, че Водораслото можеше да застреля нея, Джейк или двамата, преди даже Джейк да успее да се събуди. Нямаше избор, освен да направи така, както искаше Водораслото. Тя се движеше тихо като апах, за да не събуди Рейнджъра.
Анабет забеляза точния момент, в който Водораслото разбра, че тя носеше пола и че сплетената й коса беше дълга до кръста.
Усмивката му беше дива и заплашителна.
Тя последва Водораслото на известно разстояние от техния лагер, надолу в една урва, откъдето звуците на гласовете им нямаше да стигат до огъня.
— Добре, добре — каза Водораслото. — Кой би го помислил. Кид Калуун е една жена!
— Как ме намери? — попита Анабет.
— Всъщност, съвсем случайно. Аз никога не съм се лепил твърде за Ранкин. Напоследък той става твърде голям и заповядващ за бричовете си. И аз реших да се отделя. Точно търсех чаша кафе, когато стигнах до вашия огън. — Усмивката му се разшири. — Представи си изненадата ми, когато видях теб и онзи другия човек. Кой е той, между другото?
— Някой, когото ти не познаваш. Какво искаш от мен?
— Златото, разбира се. И може би още нещо. Ти не изглеждаш зле като жена, Кид.
— Аз не знам къде е златото — каза просто Анабет. — И бих изгоряла в ада, преди да те оставя да ме докоснеш. — Трудно беше да се видят чертите на Водораслото в сянката от шапката му, но широката му усмивка се белееше на лунната светлина.