— Джейк, ти си ранен! Влез вътре и ме остави да те разгледам.
Джейк се възпротиви на опитите на Клер да го накара да влезе вътре.
— Аз съм добре, Клер. За това вече са се погрижили. — Той я хвана за ръцете и я обърна, за да види Анабет, която стоеше до перилото за конете при коня си.
— Това е Анабет Калуун. — Джейк изчака и добави: — Тя е племенница на един от членовете на престъпната банда, която ограби Сам. Съгласи се да направи каквото може, за да ни помогне да намерим откраднатото злато на Сам. Тя има идея къде можем да започнем да търсим — в една долина, където е живяла с чичо си.
Клер гледаше Анабет за момент, очевидно несигурна как да посрещне младата жена.
Джейк усети нарастващата неприязън на Клер и каза:
— Анабет ми спаси живота. И тя беше тази, която се грижеше за мен, когато попаднах в засадата на Бандата Калуун.
Може би това малко украсяваше истината, но той искаше да направи всичко необходимо, за да ограничи враждебността на Клер към Анабет Калуун. Джейк си каза, че прави това, защото така нещата щяха да бъдат по-лесни през следващите няколко дни, когато двете жени щяха да се намират под един покрив. Той отказваше да приеме, че го правеше заради чувствата на Анабет.
— Радвам се да ви срещна, Анабет — каза Клер с искрена топлота. Тя слезе долу по стълбите, за да прегърне по-младата жена.
Анабет се намери разглеждана от чифт проницателни кестеняви очи. Докато я гледаше, изражението в очите на Клер видимо омекна.
— Аз не мога да изразя благодарността си за това, че сте се грижили за Джейк. Той означава много за мен.
— Това беше нищо, наистина — протестира Анабет.
Клер се обърна към брат си.
— Прекрасна… и също скромна.
Джейк погледна Анабет. Даже зачервена от смущение и прашна от пътя, тя беше определено красива. Но той просто отговори:
— Щом ти го казваш.
Клер се разсмя.
— Казвам го! — Тя се обърна обратно към Анабет и набръчка нос при вида на прашните й дрехи. — Аз познавам Джейк добре и знам, че не сте си починали много по пътя. — Плъзна една ръка около кръста на Анабет и започна да я тегли към стъпалата на верандата. — Влез вътре. Сигурна съм, че ще ти дойде добре една хубава топла баня.
Анабет хвърли отчаян поглед назад към Джейк, докато Клер я вкарваше вътре.
Джейк се намръщи. И така, може би наистина Анабет Калуун беше красива. Но какво значение имаше това? Тя все пак си оставаше една престъпница. И все пак щеше да увисне на въжето. Сега поне Клер му даде едно обяснение защо беше толкова привлечен от нея. Той реагира на Анабет Калуун, както всеки мъж, останал дълго без жена, би го направил. Трябваше да признае, че я желаеше. Но чувствата му към нея се простираха дотам.
Фактически, само при мисълта за дългите крака на Анабет, увити около него и проникването му дълбоко в нея, докато тя се извиваше под тялото му, караше кръвта му да кипи. Джейк погледна надолу към твърдия мост в джинсите си. Проклет да бъде, ако този Кид не му го вдигне отново!
Джейк се поразходи за малко наоколо и мислеше за неприятни неща, докато тялото му отново започна да се подчинява; после последва двете жени вътре в къщата. Той намери Клер в кухнята да изпомпва вода, за да я стопли на печката.
— Предполагам, че след като са те простреляли, не си имал време, за да започнеш да търсиш златото — каза Клер, когато Джейк се присъедини към тях. — Обаче дойде съвсем навреме. Уил Риърдън ще дойде на вечеря довечера. Всъщност, си изпроси поканата, но сега съм щастлива, че го направи. Той със сигурност ще бъде по-търпелив за получаването на парите си, когато му обясниш, че Анабет ще ти помогне да намериш златото.
Анабет обърна лицето си встрани, за да не забележи другата жена гримасата й. Честно казано, Анабет не се надяваше много, че ще намерят златото. Тя вече беше търсила навсякъде в Скъпоценната долина, където мислеше, че то може да бъде. Двете думи, които Буут й каза, докато умираше, можеха и да представляват някакво указание. Но те не означаваха нищо за нея.
— Ваната е на задната веранда. Би ли я вкарал вътре, Джейк? — попита Клер.
Джейк нагласи в кухнята медната вана. Когато Клер я напълни, избута Джейк от кухнята.
— Нека сега тази млада жена да остане за малко сама. Защо не отидеш да намериш Шъг?
Джейк се опита да улови погледа на Анабет, но тя избягваше да гледа към него. Накрая, отиде при нея и се наведе, за да прошепне в ухото й:
— Внимавай какво говориш. Не искам Клер да се тревожи. Даже и не помисляй за бягство. Аз ще те намеря. И няма да ти хареса това, което ще направя, когато те открия.