Лицето на Анабет пламна от унижението. Тя не се нуждаеше от предупреждението на Джейк. Не би наранила умишлено Клер Чандлър за нищо на света. Колкото до бягството, щеше да има много възможности, когато си тръгнеха от Уиндоу Рок. Джейк вече беше изчезнал, когато Анабет намери отговора, който можеше да се изрече на глас в смесена компания.
Анабет, която никога не се стесняваше от Уолф, се почувства неудобно, събличайки се пред Клер. Клер не позволи самочувствието й да оцелее за дълго.
— Просто стъпи вътре. Точно така. Можеш да легнеш долу, ако искаш. Ето това е една изтривалка. Само ме остави да ти дам малко сапун.
Клер се занимаваше в кухнята и през цялото време си припомняше годините, преживяни със Сам. Анабет почти не можеше да издържа повече. Тя с неудобство съзнаваше съсипания поглед върху лицето на Клер, когато вдовицата споменаваше името на покойния си съпруг. Ако едно изречение започваше със „Сам винаги казваше“, Анабет можеше да е сигурна, че гласът на Клер ще е малко по-остър, движенията й по-нервни и тялото й по-сковано.
Накрая, Анабет се почувства принудена да каже:
— Той сигурно ти липсва много.
Клер сплете длани и ги стисна, докато кокалчетата й побеляха.
— Така е. Само бих искала да имам възможността да му кажа, че го обичам, преди да умре.
— Той сигурно го е знаел.
— Точно там е работата. Аз… Аз не бях много грижовна съпруга през последните ни три години, заедно.
— Аз съм сигурна, че последните думи на Сам са били за любимите му близки — каза Анабет, Всъщност тя определено знаеше, че Сам мислеше тогава за Клер.
— Така ли мислиш?
Отчаяният поглед в очите на другата жена почти скъса сърцето на Анабет.
— Не си ли спомняш само добрите неща точно сега? — попита Анабет. — Не мислиш ли, че Сам сигурно е направил същото нещо накрая?
Клер помисли над това за момент. Една щастлива усмивка бавно се разля по лицето й.
— Да — каза тя меко. — Аз съм сигурна, че трябва да ме е споменал с добро. А също и Джеф.
— Джеф?
— Нашият син. Апахите го убиха преди три години. След това… аз обвиних Сам за смъртта на Джеф.
— Всичко това звучи много тъжно — каза Анабет.
— То беше тъжно — каза Клер. — И сега е така. — Тя изчисти гърлото си и попита: — Как е водата? Топла ли е достатъчно?
— Добра е. Всъщност, чудесна е.
— Добре. Аз ще отида да приготвя спалнята на Джеф за теб и ще те оставя да си довършиш банята.
Анабет облегна глава на медната вана и се отпусна за пръв път, откакто Буут беше убит. Горещата вода във ваната сякаш разтопяваше костите й. Тя се почувства отпусната и спокойна по начин, който не си бе представяла.
Същото не можеше да се каже за Джейк.
Дойде му на ум, докато стоеше пред хамбара и разказваше за раната си на Шъг Смит, че даде на Анабет Калуун една идеална възможност за бягство — ако тя имаше такова намерение.
Джейк игнорира гласа, който му каза, че тя щеше да му причини повече неприятности по пътя, ако възнамеряваше да избяга при първа възможност. Той каза на Шъг, че е забравил да каже нещо важно на Клер и се запъти към задната врата на къщата, която водеше към кухнята.
Джейк се ослуша за гласове пред кухненската врата, но не чу нищо. Той блъсна вратата и я отвори, без да чука и тогава разбра защо е толкова тихо.
Анабет Калуун спеше дълбоко във ваната. И беше гола.
Дългите й крака се протягаха над медната вана. Главата й лежеше върху другия ръб с един пешкир под главата за възглавница. Всичко останало от възвишението на гърдите надолу бе скрито от сапунената повърхност на водата.
Джейк преглътна трудно. Започна да отстъпва към вратата, решен да не става глупак, ако го хванат тук при нея. За нещастие се блъсна в метлата с дълга дръжка, която Клер беше оставила зад вратата.
Дървената дръжка на метлата изтропа ужасно, когато падна върху дървения под. Джейк затаи дъх, надявайки се напразно, че Кид няма да се събуди.
Но Уолф беше свършил добра работа, изграждайки инстинктите за оцеляване на Анабет, Тя не само се събуди, когато метлата се удари в пода, но и излетя от ваната и застана в поза на самоотбрана.
За секунди стана ясно, че тя нито имаше оръжие да се защити, нито пък враг, срещу който да се защитава. Ако не се смяташе Джейк, който, като се имаше предвид жадния поглед върху лицето му, не можеше съвсем да се изключи като такъв.
— О, това си ти — каза тя.
— За Бога, покрий се с нещо.
Тъй като мислеше единствено за самоотбрана, Анабет изобщо не съзнаваше голотата си. Щом Джейк заговори, тя почувства едно горещо ужилване в гърдите, което бързо се превърна в червени петна по бузите й. Пресегна се за пешкира, върху който почиваше главата й и бързо го уви около себе си.