— Здравейте — извика Джейк, като наближи другия конник. Риърдън изглеждаше почти като денди в черния си костюм с вратовръзка. Съвсем различен от Сам Чандлър.
— Аз съм Джейк Кърни, братът на Клер. Прав ли съм, като предположих, че вие сте Уил Риърдън?
— Прав сте. Аз съм.
Лицето на Риърдън стана тебеширено бяло. Джейк се почуди, дали Клер не го е заплашвала с насилие от негова страна, без той да знае. Сестра му беше много изобретателна.
— Аз не знаех, че ще бъдете тук — каза Риърдън. Това прозвуча почти като обвинение.
— Аз току-що пристигнах тази сутрин. Като ви видях да яздите нагоре, помислих да използвам възможността да си поговорим малко насаме.
Риърдън си свали шапката, прекара ръка през копринено — русата си коса и отново я постави върху главата си.
— Бих желал да можех да дам повече време на госпожа Чандлър за плащането — каза Риърдън, пристъпвайки направо към въпроса. — Но трябва да се погрижа за собствените си дългове.
— Ще бъде ли различно, ако аз ви кажа, че имам следа, водеща до златото на Сам?
Странно жълтите очи на Риърдън се разшириха.
— Наистина ли? Къде е то? Искам да кажа, как знаете къде да го намерите?
— Срещнах се с племенницата на един от членовете на бандата, Анабет Калуун. Тя изглежда мисли, че чичо й може да е скрил златото в долината, където те са живели. Тя ще ме отведе там и ще ми помогне да го търсим.
— Така ли? Това е много интересно. Племенница, казвате? Кога мислите, че ще тръгнете?
— Скоро — обеща Джейк. — Просто си помислих да се отбия при сестра ми за ден-два тук. Исках да ви питам дали в светлината на тази информация, вие не можете да почакате малко по-дълго изплащането на заема.
Риърдън измъкна една носна кърпа от джоба си и избърса челото си.
— Да — измърмори той. — Да, това променя малко нещата. Ако това, което мисля е истина…
— Значи отговорът ви е да? — подтикна го Джейк.
— Разбира се. Разбира се, че мога да направя услуга на един съсед, господин Кърни. Всъщност, аз само отивах да се извиня на госпожа Чандлър и да й кажа, че не мога да дойда на вечеря днес. Имам неотложна работа, която изисква отсъствието ми от ранчото за известно време. Може би вие ще се съгласите да предадете извиненията ми на сестра ви, вместо мен?
— Ако така желаете. — Джейк знаеше, че Клер щеше да е щастлива да избегне Риърдън, ако можеше.
Риърдън докосна шапката си.
— Тогава аз си отивам. Приятно беше да ви срещна, господин Кърни. Желая ви късмет в търсене го на съкровището.
— Благодаря — каза Джейк. — Ще имам нужда от него.
Джейк пришпори коня си в галоп и скоро пристигна обратно в къщата. Той извика Клер, като блъсна и отвори вратата.
— Няма нужда да крещиш, Джейк. Аз съм тук.
Тя не беше сама там. Анабет стоеше до нея пред огнището. И изглеждаше щастлива. Лицето й грееше от удоволствие. Косата й бе разплетена и хваната високо отзад с една синя шнола.
Клер подкани Анабет да пристъпи по-близо до Джейк.
— Кажи ми сега, не е ли прекрасна тя — предизвика го тя.
— Прекрасна е — съгласи се Джейк. — Почти най-красивата жена, която някога съм виждал.
Клер се засмя.
— Ще ти се размине за това, понеже съм ти сестра и не очаквам такива комплименти от теб — пошегува се тя.
Без присъствието на Риърдън, планираната от Клер вечеря премина спокойно и сърдечно. Или толкова спокойно, колкото можеше да бъде за мъж, седнал на масата срещу една прекрасна девственица, която му хвърляше закачливи погледи изпод дългите си, трептящи ресници.
След вечерята Джейк спомена на Клер, че иска да говори с Анабет насаме за няколко минути.
— Защо не отведеш Анабет в гостната? — каза Клер. — Там съм запалила огън и е по-удобно.
Анабет изгледа тревожно Джейк, когато той седна срещу нея в едно от двете испански кожени кресла пред каменната камина. Ако беше със своите Левис и колана с пистолетите на кръста, тя знаеше как да се справи с Джейк Кърни. Но в роклята от копринена тафта се чувстваше различна. По-малко сигурна за това, коя беше всъщност и какво искаше от привлекателния мъж, чиито очи не я оставиха през цялата вечер.
Джейк усещаше червата си завързани на възли. От момента, в който стъпи в къщата и видя Анабет в тази рокля, той се опитваше да си я представи зад решетките. Това не беше картина, която можеше да понесе. По-лесно му идваха на ум картините на нежната й гола плът, както когато се изправи пред него в медната вана. По време на вечерята мислено събличаше Анабет Калуун и правеше любов с нея дузина пъти.