И все още беше твърд като скала.
Той прочисти гърлото си, но гласът му все още бе дрезгав от желание, когато заговори.
— Аз съм готов да говоря със съдията в твоя полза и да искам помилване, в замяна на златото. Всичко, което трябва да направиш е да ме отведеш до него.
— Не мога.
— Искаш да кажеш, че не искаш! — отвърна Джейк. — Ти упорита…
— Не мога! Не искам! Каква е разликата? — каза Анабет. — Казах ти веднъж, казах ти хиляда пъти, че не зная къде е то!
След момент тя се намери нос срещу нос с един ядосан мъж. Джейк се изправи и се наведе към нея с ръце, подпрени върху дръжките на стола й, така че тя се оказа хваната между тях. Анабет можа да види фините бръчки около очите му и тънкия бял белег, който навеждаше устата му надолу от едната страна. Точно сега Джейк имаше вид на човек, който с лекота и желание би й извил врата.
— Аз няма да споря с теб за това, Кид. Когато си тръгнем оттук след няколко дни и кракът ми е зараснал по-добре, ти ще ме заведеш при това злато. Разбра ли?
Анабет каза нещо на езика апахе, твърде неласкаво за семейното дърво на Джейк.
Като интелигентен мъж, Джейк не я попита какво каза.
— Ти не можеш да ме накараш да направя нищо — каза накрая Анабет.
— Не мога ли? — Джейк се изправи и в същия момент сграбчи ръката на Анабет и я издърпа от стола. Тя полетя към него и се спря само от гръдния му кош. Той зарови пръстите си в нейната коса и изви главата й назад така, че тя нямаше друг избор, освен да го погледне. Другата му ръка обви ханша й, притискайки я срещу бедрата си.
Джейк почувства горещината в слабините си и изруга.
— Ти ще направиш каквото казвам, Кид, или аз ще…
Анабет отвори уста, за да възрази и Джейк я затвори по най-ефикасния възможен начин — със своята собствена.
Той не беше сигурен, какво очакваше тя да направи — да се бори с него, може би, или да отдръпне главата си. Вместо това, тялото й се топеше срещу него и устата й трепереше под неговата, отворена и приемаща целувката му.
Джейк почувства как кръвта му кипи във вените, как цялата му същност се изплъзва, докато тя му се отдаваше. Той погали устата й със своята, но ефектът беше не по-малко унищожителен. Вдигна глава и погледна в потъмнелите от страст очи — но все още объркани и малко уплашени.
Затаеният й дъх се откъсна шумно от устата й. Той осъзна, че все още е притиснат до нея, че ръката му все още е в косата й. И я пусна.
Почти като със забавени движения, тя отстъпи крачка назад.
— Виж, Кид, аз…
Клер влезе в стаята точно в най-неловкия момент от живота на Джейк. Тя хвърли един поглед към уплашеното лице на Анабет, намръщи се страшно на Джейк и каза:
— Мисля, че е време да покажа на Анабет къде ще спи.
Клер отведе Анабет в стаята на Джеф и й показа нощницата, като я сложи върху леглото. Погледът на Анабет се плъзна до торбите на Джейк в ъгъла на стаята. В тези торби се намираха пистолетите на Буут.
— Добре ли си? Имаш ли нужда от помощ за събличането? — попита Клер.
— Добре съм — отговори Анабет със скована усмивка. — Ще се съблека сама.
— Лека нощ, Анабет — каза Клер. — Спи добре.
— Довиждане, Клер — измърмори Анабет. Веднага щом Клер си отиде, Анабет започна да търси в торбите на Джейк пистолетите със седефени дръжки. После се зае да разкопчава осемнадесетте платнени копчета върху роклята от копринена тафта. Съблече я и я постави внимателно върху леглото, изглаждайки материята с ръка. Където отиваше, нямаше да има нужда от нея.
Тя се облече в една от ризите на Джейк и чифт негови панталони, навити до коленете. В мъжките дрехи се чувстваше по-истинска. Кид Калуун, престъпник. Тя не можеше да си позволи чувства към един човек на закона. Особено към един толкова решителен и целеустремен човек, като Джейк Кърни.
За нещастие, Анабет се страхуваше, че вече е твърде късно. Тя въздъхна с трепет, когато реши, че може наистина да се влюбва в Рейнджъра.
Най-лошото от всичко беше, че тя знаеше, че Джейк не я обича. Той не можеше да обича никоя жена. Той само я желаеше, както Буут желаеше Сиера. Анабет имаше нужда от нещо повече. Затова, преди да се остави Джейк да я изкуши да тръгнат за златото, вместо отмъщение, тя трябваше да напусне това място.
Тя не се съмняваше, че той щеше да я последва. Не заради самата нея, разбира се, а заради златото. Щеше да има нужда от всичките умения, на който Уолф я научи, за да му се изплъзне.
Анабет хвърли един последен поглед към копринената рокля. Не й се искаше да я оставя. Но истината бе, че е била направена, за да се носи от дама — а не от един бандит на име Кид Калуун.