— По дяволите, Кид! Престани да мърдаш! — Един тих вътрешен глас напомни на Джейк, че като я наричаше дете, тя не ставаше такова.
Той почувства тежестта на гърдите й върху ръката си. Бедрата, притиснати към слабините му, определено принадлежаха на жена. И дългата копринена коса, падаща над него като наметало — тя също принадлежеше на една жена. Така че, може би беше по-добре, ако премислеше плана си.
Джейк бе на косъм от това да признае, че е направил една ужасна грешка, когато Анабет измърмори:
— Даже да доживея до сто години, пак няма да ти простя това!
— Кое? Това, че те държа в ръцете си ли?
— Това… че ме докосваш.
Слабините на Джейк болезнено се напрегнаха.
— Повярвай ми, Кид, това ми е неприятно толкова, колкото и на теб.
— То не е неприятно — побърза да го увери тя. — Не точно.
Джейк се поколеба, съзнавайки, че трябва да попита.
— Какво искаш да кажеш с това „не точно“?
Тя хвана ръката му и я придвижи надолу по корема си.
— Ето го отново. Някакво странно усещане точно там, където ме докосваш.
Цялото тяло на Джейк се изпъна като струна.
— По дяволите, Кид. Какво се опитваш да ми направиш? — Той си дръпна ръката от корема й и отново я пъхна под нея. И изстена дълбоко в гърлото си, когато отново усети меката тежест на гърдите й под лакътя си.
— Нещо не е наред ли, Джейк?
— Сякаш не знаеш! Заспивай, Кид.
Джейк затвори очи, но изобщо не му се спеше. След няколко секунди чу:
— Джейк? Буден ли си?
— Как мога да заспя, когато вдигаш толкова много шум? — изръмжа той.
— Аз не мога да се настаня удобно. Винаги спя на другата си страна.
— Обърни се тогава.
Тя го направи. И Джейк разбра какво представлява истинският ад. Защото сега те се намираха гърди до гърди и бедра до бедра. Единственото място за ръцете му беше около тялото й. Тя постави глава на рамото му и се сгуши по-близо.
— Ти си топъл — каза тя.
По-скоро горещ, помисли Джейк с въздишка на съжаление.
— Можеш ли да спиш сега, Кид?
— Мисля, че да, Джейк. — Тя направи пауза и след това каза с нежелание: — Благодаря.
На другата сутрин от одеялата се измъкна един мрачен мъж. Джейк прекара нощта, съзнаващ всяко движение, което Кид правеше. Върховете на гърдите й се докосваха до гръдния му кош. Копринената й коса го гъделичкаше по брадичката. Носът й се притискаше в шията му. Кракът й се пъхна между бедрата му. Той се съмняваше, че апахите можеха да измислят една нощ с по-лоши мъчения.
Скоро на Джейк му стана ясно, че Анабет го водеше право към Санта Фе. Вместо да й го каже, той запази мълчание. Мислеше, че може да се окаже добра идеята да отидат там. В Санта Фе той поне можеше да намери жена, с която да се облекчи.
— Когато стигнем в Санта Фе, аз ще отвържа въжето от китките ти — каза Джейк, докато оседлаваше коня си. — Но искам да стоиш близо.
Когато влязоха в Санта Фе, Джейк се придържаше към задните алеи. Но не след дълго Анабет разбра накъде отиваха.
— Насам — каза Джейк, завивайки в една странична уличка. Анабет позна двуетажната къща. Малката дървена табела с надписа „Юлали Шмид“ се полюшваше на вятъра.
Джейк почука на вратата, но както обикновено не дочака отговор, а блъсна вратата и влезе вътре.
— Юлали?
Юлали се изненада да види отново Джейк толкова скоро, особено в компанията на жената, която беше разкрил пред нея като престъпника Кид Калуун.
— Какво те носи обратно насам, Джейк? — попита тя. — Влизай и се разполагай удобно, Анабет — или трябва да те наричам Кид?
— Анабет, моля.
Юлали погледна тъмните кръгове под очите на Анабет и каза:
— Джейк, засрами се! Какво правиш, обикаляйки насам-натам, че не се грижиш по-добре за това бедно дете?
— Какво аз съм…? Ти поставяш крака в погрешна обувка, Юлали.
Но Юлали вече избута Анабет в кухнята и я настани до масата. След малко пред Джейк и Анабет се появи по чаша кафе, последвана бързо от наденица с горчица.
— Сега, какво мога да направя за вас? — попита Юлали.
— Имам нужда от безопасно място, където да оставя Анабет за известно време. — Той щеше да отиде да говори отново със Сиера Стар. Може би тя щеше да му даде някакво указание за тайната долина на Буут. Стана ясно, че Кид нямаше да му помогне. Докато се намираше в салона, щеше да разбере дали Сиера все още понякога канеше някой мъж на втория етаж, Той много се надяваше, че ако отиде в леглото с друга жена, това щеше да облекчи чувството му на неудобство, когато се намираше около Детето в бричове, не излизащо от ума му.
— Аз ще почакам, докато ти заключиш Анабет — каза Джейк.
Веждите на Юлали се вдигнаха и челото й се набръчка в една река от линии.