— Това наистина ли е необходимо?
— Необходимо е, ако искам да я заваря тук, когато се върна — каза направо Джейк.
— Не ме оставяй заключена тук! — извика Анабет. — Аз ти казах какво трябва да направя и защо. Пусни ме, Джейк.
— Забрави за това, Кид. Аз също ти казах какво трябва да направя и защо. — Джейк последва Анабет до втория етаж, където я бутна в ъгловата стая, която беше негова, последния път, когато спа тук.
В момента, в който ключалката щракна, Анабет изтича до прозореца, търсейки начин, за да избяга от затвора си. Там нямаше дърво, нито веранда, която да й помогне да слезе на земята. Тя погледна нагоре и осъзна, че покривът не бе толкова далеч. Спомни си, че е виждала една външна стълба поне от едната страна на сградата. Преди Джейк да влезе накуцващ през летящите врати на Градския салон, Анабет вече се намираше на покрива и на път да избяга — и да продължи да преследва мъжете, убили чичо й. Ако провереше всички кръчми в града, беше много вероятно да открие Уиски. И можеше да разчита, че той щеше да я заведе в лагера на бандитите.
Сиера Стар се намираше зад масата с карти. Тя бе облечена в нещо червено и блестящо, привличащо окото и излагащо много гола плът на показ. Изглеждаше още по-красива, отколкото Джейк си я спомняше. Той седна на един свободен стол и сложи малко пари на масата.
— Играеш ли, Джейк? — попита Сиера.
— Да — отговори той.
Той игра карти около час, губейки и печелейки по малко, като през цялото време наблюдаваше Сиера Стар. Ясно стана, че тя избира къде да хвърля усмивките си и Джейк се почувства привилегирован, когато получи една. Когато тя предаде кутията на един по-възрастен джентълмен и напусна масата, Джейк откри, че усмивката не е била покана за нещо повече.
— Бих искал да говоря с теб — каза той, когато я настигна до бара.
— Поръчай ми едно питие.
Джейк се усмихна цинично. Винаги кокетна. Той предположи, че тя така е постигнала всичко, което беше сега и повече й се възхищаваше, отколкото обвиняваше за това.
— Разбира се. Какво ще искаш?
— Уиски.
Джейк поръча същото за себе си.
— Нека намерим маса.
Тя го последва до една маса в ъгъла на стаята, където Джейк седна с гръб до стената.
— Аз се чудя дали ти не знаеш къде се намира долината на Буут Калуун — попита той.
Очите й се превърнаха в парченца зелено стъкло.
— Той не ми каза.
Джейк реши, че тя или казва истината, или е дяволски добра лъжкиня.
— Идвал ли е някой от бандата тук да пита същото?
Тя повдигна косата си отстрани на врата, за да му покаже сини следи под формата на пръсти.
— Уат Ранкин ме посети. Трябваше да опра нож до гърлото му, за да го убедя, че не знам нищо. Ако ти го преследваш, аз ще съм щастлива да ти разкажа каквото знам.
— Ще ти бъда благодарен за това. Но има нещо друго, с което първо бих искал да се занимая.
Сиера вдигна вежди.
— Какво?
— С теб.
Сиера срещна очите на големия мъж и почувства как един трепет премина надолу по гръбнака й при чувствения, гладен поглед на сивите му очи. Тези дни тя можеше да подбира и избира мъжете, на които даваше благоволението си. Чувстваше се самотна. И Буут никога нямаше да се върне.
— Ела с мен. — Сиера взе Рейнджъра за ръка и го поведе нагоре по стълбите.
Стъпките на Джейк едва се чуваха, но те звучаха като барабани в ушите на Анабет Калуун.
Тя се добра навреме до Градския салон, за да види през един страничен прозорец как Джейк изчезва нагоре по стълбите със Сиера Стар. Тя не беше съвсем сигурна какво щяха да правят там горе, но почувства едно изгаряне в корема при мисълта, че Сиера можеше да прегърне Джейк. Или при мисълта за големите, мазолести ръце на Джейк върху другата жена.
Анабет постави ръка върху корема си, за да се опита да отстрани особеното чувство. Тя беше глупачка да мисли за Джейк Кърни. Сиера Стар щеше да му дойде добре! Ако нямаше да върши по-важна работа, щеше направо да се качи горе по стълбите и да му каже какво мисли за него!
Иронията се заключаваше в това, че не изминаха и тридесет секунди от изчезването на Джейк горе, когато Уиски влезе в Градския салон. Той не остана дълго, а само отиде до бара, купи си еднопинтова бутилка уиски и излезе през вратата.
Анабет хвърли един последен поглед към мъжа, изчезващ нагоре по стълбите, преди да му обърне гръб. Точно сега нямаше нищо по-важно от спазването на клетвата за отмъщение заради смъртта на чичо си.
Тя се отдръпна от прозореца и се запъти към конюшнята, където тя и Джейк бяха оставили конете си. Докато Джейк излезеше от леглото на онази жена, тя щеше да е свършила отмъщението си срещу Уат Ранкин и на път да се скрие в долината.