— Аз не мога да ти кажа това, което не знам.
— Тогава аз ще те питам нещо, което знаеш. Къде се намира тази долина?
— Никога няма да кажа — отвърна тя.
— О, аз мисля, че с малко убеждение може даже да поискаш да ни заведеш там.
— Никога!
Ръката на Уат се плъзна надолу от брадичката й и стисна гърлото й. Тя се задави, като се опитваше да си поеме дъх, но не можа. Ръцете й се бореха с китката му, опитвайки се да я отблъснат. Хватката не Уат се разхлаби чак когато нещата започнаха да й се виждат черни. Анабет шумно си пое дъх и спасителната глътка въздух.
— Аз мисля, че може би ще говориш — каза Уат с подигравателна усмивка. — Защото ти знаеш, че съществуват и други начини за убеждение, ако обикновеното старо насилие не свърши работа.
Анабет погледна лицата на останалите бандити, търсейки симпатия, но не откри такава. Върху лицето на Мексиканеца тя забеляза неодобрение за начина, по който се отнесоха с нея, но също и страх от Уат Ранкин, много по-силен от неодобрението. Тийг бе твърде тъп, за да може да мисли сам. Той щеше да направи това, което му кажеха. В очите на Уиски и Змията тя видя само похот и едно примитивно животинско вълнение. Щеше да е достатъчно само едно кимване на Ранкин, за да освободи диваците в душите им.
— Може би знам нещо — призна накрая Анабет.
Уат се усмихна широко.
— Аз съм разбран човек — каза той. — Нека седнем долу и поговорим за работата.
Анабет потръпна, когато Уат я прегърна с ръка през раменете и я поведе назад към един лагер, намиращ се до главния извор край пътя.
Глупави мъже, помисли тя. Това беше първото място, за което Джейк щеше да се сети, когато дойдеше да я търси. Той щеше да дойде да я търси, нали?
Да, щеше. Първо, защото щеше да се ядоса, че е избягала от него. Второ, защото вярваше, че тя евентуално ще го заведе до златото на Сам Чандлър. И трето, защото съществуваше незавършен личен проблем между тях, който започна, когато споделиха онази изумителна целувка в гостната на Клер.
Анабет имаше чувството, че Джейк щеше да бъде твърде ядосан, когато я намереше. Само че той нямаше да излее яростта си върху една слаба жена. Анабет се усмихна вътрешно. Уат Ранкин и бандата му по-добре да внимаваха!
Джейк се облегна назад на възглавницата с ръка зад главата и се загледа в тавана. Често дръпваше от цигарата, която Сиера му сви и предложи, след като свършиха да правят секс. Той се почеса около розовите ръбове на огнестрелната рана върху бедрото си, която сърбеше, докато зарастваше.
Потта още не беше изсъхнала по тялото му от физическото усилие при акта, а отново чувстваше нуждата от жена. Проблемът се състоеше в това, че той не искаше жената, лежаща до него. Тя задоволи желанията на тялото му, но не и тези на душата му.
В миналото, когато Джейк се нуждаеше от жена, той намираше една съгласна и взимаше това, което искаше. Не, че не доставяше удоволствие на свой ред. Джейк не беше егоист. И този път потърси жена, за да задоволи нуждата си, но тялото му отказваше да се задоволи с интензивното физическо освобождение, което намери. Той искаше нещо повече.
Анабет Калуун.
Да, той го призна. Той я желаеше и то само нея. В тялото му съществуваше един огън, който търсеше навън друг такъв ответен огън. Една болка в душата му, търсеща ответна утеха. Колкото и да му се искаше това да не е истина, единствената жена, която можеше да задоволи изгарящия го огън беше една изкушаваща млада жена, заключена в стая на втория етаж в един пансион от другата страна на града.
Джейк се намръщи, когато помисли, че някоя жена можеше да има такава власт над него — над неговото щастие. Не си ли беше научил урока от майка си? Можеше дяволски да желае Анабет Калуун, но това не означаваше, че трябваше да се поддаде на нейното очарование. Колкото по-скоро й кажеше довиждане, толкова по-добре.
Той погледна надолу и видя, че тялото му се бе втвърдило само при мисълта за нея и кръвта нахлуваше в стеблото му, надувайки го болезнено.
— По дяволите.
— Каза ли нещо, Джейк?
Джейк загаси цигарата си в един пепелник върху нощното шкафче, след това седна и започна да обува джинсите си. Сиера се обърна в леглото, за да се възхити на играта на мускулите по гърба му. Тя протегна ръка, за да го докосне, но отново я пусна, когато той се изправи и се отдалечи от нея.
Сиера седна, оставяйки завивките да паднат до кръста й, откривайки една щедра женска фигура, все още покрита с тънък пласт пот от току-що приключилата любов.
— Ти изглежда ужасно бързаш, Джейк. Изглежда, че аз губя способностите си.
Джейк хвърли един ироничен поглед над рамото си.
— Просто си спомних за нещо, което трябва да свърша. — Той измъкна няколко банкноти от джоба си, без да ги брои.