Досега и другите бандити се бяха събудили, но никой от тях не посмя да посегне към оръжието си, докато Анабет държеше насочен пистолет към Уат. Нещата се намираха в едно опасно затишие и някой друг, освен Тийг, със сигурност, щеше да умре.
Накрая, Джейк реши, че ако не направи нещо, щяха да убият Кид.
— Ние сме много, а ти си сама — каза Уат, посягайки за пистолета в ръката на Анабет. — Остани точно там, където си…
— Не, ти остани, където си — каза Джейк.
Когато Ранкин бързо се обърна към гласа в тъмнината, бандитите се хвърлиха встрани, търсейки прикритие.
И Анабет се затича със страшна бързина.
Джейк държеше със стрелба бандитите залепени за земята, докато Анабет изчезна в нощта.
Когато стрелбата спря след няколко минути, бандитите осъзнаха, че са останали сами. Тяхната затворничка и онзи, който извика от тъмнината, бяха си отишли.
13
Клер беше пленница на Уолф от една седмица. Тя все още не можеше да преодолее шока от намирането на сина си сред диваците.
Тогава погледна малкото момче, седнало до един воин апах и разбра, че това е Джефри. Сигурна беше. Очите на момчето бяха зелени, като листата по дърветата. Никой апахе нямаше зелени очи! Привързаната му с лента коса бе намазана с някаква животинска мазнина, която я правеше доста по-тъмна от русия цвят, какъвто имаше преди три години. Деветгодишното му тяло беше мускулесто, както никога преди и почти толкова загоряло от слънцето, колкото и медния цвят на момчето апах до него.
— Това е моят син! — извика тя, сочейки към облеченото в кожи момче.
Уолф я възпря с ръце.
— Ела да се махнем оттук, Малката! Аз познавам родителите на това момче. Той не е твой син.
Клер се бореше, за да се освободи.
— Ти не разбираш. Това момче е моят син!
Уолф погледна детето, към което сочеше тя.
— Това е синът на Счупения Крак. Наричат го Белият Орел.
— Името му е Джефри — настояваше Клер. — Аз мислех, че е мъртъв. Сам ми каза — о, Сам! — Тя се задави от едно ридание на разочарование. — Ти си ме излъгал! Джеф не е бил убит. Откраднали са го.
Гърлото на Клер подпухна от радост и болка. Намирането на Джеф беше чудо, което тя не можеше да си представи. Искаше да попита сина си за всичко, което е правил през тези три години, откакто бяха разделени. И най-много от всичко желаеше да го прегърне и да почувства как сърцето му бие до нейното.
Момчето, което Клер посочи, се обърна и каза нещо на индианците до него, които се разсмяха.
Клер погледна Уолф.
— Какво каза той?
Уолф се намръщи.
— Ти не би искала да знаеш.
— Но аз искам. Какво каза той?
— Той се подиграваше на ръста ти. Каза, че от теб едва ли ще стане и една хапка за кучетата в лагера.
Клер обърна наранения си златист поглед към момчето и видя враждебността и недоверието в очите му. Тя почувства едно убождане в корема си, когато истината я оглуши. Това момче беше Джефри, но то не бе повече неин син. Детето, което отвърна на погледа й с такава враждебност и подигравка сигурно не си спомняше какво бяха споделили в миналото. Не беше възможно той да си я спомня и все пак да има такова отношение към нея, нали?
Тя помисли за момчето Трипли, което бе върнато на родителите му след четири години, преживяни с апахите. Джеймс Трипли хладнокръвно уби бялото си семейство. Клер реши, че може би Джефри нарочно не искаше да я познае.
Тя почувства, сякаш го загубва отново.
Клер погледна надолу към измазаната с глина кошница, която държеше в ръце. Болката в гърдите й бе толкова силна сега, седмица по-късно, както и в първия ден, когато се препъваше край тълпата тъмнооки непознати към потока, който тя и Уолф прекосиха, за да стигнат до селото.
Клер се отпусна на колене до потока и гледаше с невиждащ поглед течащата вода. През последната седмица животът й се преобърна с главата надолу. Трябваше отново да събере разбитите парчета от живота си по един разумен начин.
Защо Сам я беше излъгал за смъртта на Джефри? Как е могъл да я гледа всеки ден, притаил ужасната тайна в себе си? Тя се опита да си представи какво може да го е накарало да й каже, че Джефри е мъртъв. Очевидният отговор бе, че е искал да й спести болката от знанието, че синът й е може би жив сред диваците. Сам също видя клането, извършено от момчето Трипли. Но, Сам, извика тя към небесата над себе си, аз поне щях да се надявам!
Можеше ли да бъде по-лошо? Виж истината, която тя откри. Колко време е трябвало на Джефри, за да стане истински дивак? Ами ако го бяха намерили такъв и довели отново в света на белите? Щеше ли Джеф да е в състояние да живее, сякаш пленничеството му не е съществувало? Не, ако момчето Трипли представляваше пример за това.