Клер се възмущаваше от мисълта да стане товарно животно, докато не видя, че старата жена правеше същото с друг товар дърва.
Щом се върнаха в лагера, Клер получи отвратителната задача да одере няколко водни плъха и чифт прерийни кучета. Не че дрането й беше трудно. При мисълта, че след това животните щяха да бъдат изядени, й се пригади. С облекчение забеляза, че се готвеше също и сушено месо.
По-късно следобед показаха на Клер как да смени износените ходила на чифт кожени мокасини, които тя сметна, че принадлежат на Уолф. Докато откъсваше ходилата от украсените горни части на мокасините, тя се почуди за пръв път къде прекарваше деня си Уолф. През последната седмица Клер нямаше никакво свободно време, за да мисли за него. Даже и рядко го виждаше.
Тя можеше и да не го забелязваше, но обратното не беше вярно. Фактически, Уолф често проверяваше как се справя пленницата му. Но не се месеше в женската работа, която майка му я караше да върши. И отново бялата жена го изуми със силата и издръжливостта си.
Те се срещнаха отново за пръв път след тази седмица, лице в лице до огъня на вечеря. Докато дъвчеше парче сушено месо, Уолф попита:
— Как премина денят ти?
— Тежко.
— Добре е, че се учиш да вършиш женска работа.
— Защо?
Уолф се затрудни за момент. По-лесно беше да отговори на въпроса с въпрос.
— А защо пък не?
— Тъй като смяташ да ме размениш с Анабет, аз няма да остана достатъчно дълго тук, за да има това значение.
Устните на Уолф изтъняха.
— Може би. — Преди да може да стане каквато и да е размяна, той трябваше да намери Преследвания Елен. Това се оказа трудна работа.
— Докато съм тук, има нещо, което искам — каза Клер.
— Какво е то?
— Да науча езика ти. Ще ме научиш ли?
Сега дойде ред на Уолф да попита:
— Защо?
— Искам да мога да говоря със сина си. — И може би да го убедя да избяга с мен от това място.
Уолф остави долу месото и избърса мазнината от пръстите в бедрата си. Това бе навик, който всеки апах следваше, за да нахрани по този начин краката си и така да ги поддържа силни за бягането.
— Аз говорих със Счупения Крак. Той казва, че е нямало жена наблизо до каньона, където е намерил Белия Орел.
— Аз си бях в къщи. Синът ми беше с баща си.
— Ти нямаш мъж, който да споделя одеялата ти.
Клер рязко обърна глава.
— Откъде знаеш това?
— Аз погледнах във всеки прозорец на къщата до голямата скала, за да намеря Преследвания Елен. Ти спеше сама.
— Мъжът ми бе неотдавна убит от бандити.
— Значи нямаш мъж, който да ловува за теб и да те предпазва от враговете ти?
Клер пое дълбоко въздух.
— Не. Нямам мъж. Всичко, което ми остана е земята, където живеех със съпруга си. И сега синът ми.
— Ти нямаш син — каза Уолф с твърд глас. — Сега Белият Орел има нови майка и баща.
— Но той е мой син — извика Клер.
— Достатъчно! Той е един апах! Ти няма да ме учиш.
Уолф присви очи. Даже Преследваният Елен не смееше така да му противоречи. Един воин апах не приемаше заповеди от никого — нито от мъж, нито от жена.
— Ако трябва да остана тук, ще бъде по-лесно, ако говоря езика — изтъкна Клер. — Моля те.
Уолф се поколеба. Да удовлетвори молбата й означаваше да прекарва повече време с нея. Мисълта да седне до нея и да гледа в златистите й очи, докато я учи на думите от езика апахе, описващи неговия свят, причини едно стягане в тялото му. Изкушаваше се да й откаже, да избегне ситуацията, защото не се чувстваше удобно в нея. Но това означаваше да признае пред себе си странната власт, която тя имаше над него. И това той не можеше да направи.
— Ще стане както ти искаш, Малката — каза той накрая. — Аз ще те науча на думите.
Клер сключи длани между коленете си, за да не почне да ръкопляска. Сега имаше шанс да стигне до Джефри. Щом веднъж научеше думите…
— Кога можем да започнем? — попита тя.
— Остави ме да се храня на спокойствие, жено.
Клер сведе очи, не искайки той да забележи триумфа й. Насили се да хапне малко сушено месо и даже малко от печената юка, за чието приготвяне помогна и тя се оказа не най-вкусният зеленчук, но не и най-лошият, който беше опитвала.
Те почти привършваха вечерята си, когато чуха писъци и викове, последвани от още писъци. Изглеждаше, че шумът се приближава към тях. Клер се вгледа в мрака, за да открие някакъв знак за причината на тази суматоха. Получи отговор под формата на едно животно на черни и бели ивици, което фактически претича през краката й.