Анабет отсъстваше почти целия следобед.
Когато се върна в къщата, намери Джейк отвън. Той беше поставил жребеца на място, където можеше да пасе трева, докато разресваше косъма му до златист блясък.
Анабет намери едно удобно място в тревата и седна с кръстосани крака, за да го гледа как работи.
— Намери ли нещо в дневника на Буут? — попита тя.
— Нищо.
— Какво ще правиш сега?
— Предполагам, че ще тръгна да търся съкровището.
Анабет откъсна стрък трева и го засмука с уста.
— Изглежда, че това ще отнеме известно време.
— Колкото и дълго да трае, аз ще намеря това злато.
Анабет въртеше тревата между пръстите си.
— Ами Клер?
Устните на Джейк се опънаха.
— Уолф ще дойде тук — за теб. Когато дойде, аз ще го чакам.
— Джейк…
— Не си губи времето да се тревожиш, Кид. По-добре помисли дали някога Буут е казал нещо, което може да ни посочи местонахождението на това злато.
Сега изглеждаше неотложно да помогне на Джейк да намери златото и да го изведе от долината, преди Уолф да се е завърнал. Може би беше време да разкрие думите, които Буут прошепна, докато лежеше умиращ. Може би Джейк щеше да ги разбере.
— Буут каза нещо за златото, преди да умре. Ръката на Джейк спря във въздуха.
— Какво?
— Само две думи.
Джейк изпусна гребена и падна на коляно до нея.
— Какви две думи?
— Аз щях да ти кажа и преди, обаче те нямат никакъв смисъл за мен, така че не виждам как биха могли…
Джейк постави върховете на пръстите си върху устните й, за да спре нейното бърборене.
— Просто ми кажи какво каза той.
— Задната врата.
— Това ли е всичко? Само задната врата?
Анабет сви рамене.
— Виждаш ли какво имах предвид? В това няма никакъв смисъл. Къщата няма задна врата, а само предна и една отстрани, която води към пещерата. Аз не мога да си представя какво е искал да каже, ако не е било къщата.
— А какво ще кажеш за един заден изход от долината? Съществува ли такава пътека?
Анабет наведе очи, за да не може Джейк да разбере, че лъже.
— Аз не знам такова нещо.
— Ами пещерата зад къщата? — попита Джейк. — Колко дълбока е тя? Има ли втори изход?
Анабет сключи вежди.
— Тя е само това, което изглежда. Можем да я разгледаме заедно, ако искаш.
— Ние? Означава ли това, че смяташ да ми помогнеш в търсенето на златото? — попита Джейк.
— Колкото по-скоро го намериш, толкова по-бързо ще свърши всичко това.
Джейк почувства прилив на раздразнение.
— И после какво, Кид? Твоят приятел апах ще ме издебне от храстите?
— Аз не искам да отида на бесилото, ако това имаш предвид — отговори Анабет.
Спорът можеше да се разгорещи, ако не беше прекъснат внезапно от шум на падаща скала откъм входа на долината.
Някой в тунела бе попаднал на капана.
Уат никога нямаше да намери входа за долината, ако не беше Кучето. Той, Мексиканецът и Змията обиколиха цялата каменна стена, без да намерят нещо, наподобяващо вход към тайно скривалище.
Точно когато вече се отдалечаваха, се появи едно огромно черно куче. То просто изчезна в скалата, сякаш премина през стената. Уат разтри очи и погледна отново, но кучето го нямаше.
— Нека се върнем обратно там — каза той на другите двама мъже.
— Не, сеньор — каза Мексиканецът. — Аз не отивам там долу.
— Ти или отиваш там долу или няма да получиш дела си от златото.
— Един мъртъв човек не може да харчи злато, сеньор.
— Както желаеш — каза Уат. — Хайде да вървим, Змия.
Двамата бандити препуснаха до мястото, където изчезна кучето. Въпреки че знаеха, че отворът е там, все пак им беше трудно да го намерят.
Никой от двамата мъже не се зарадва, когато видяха колко тесен е тунелът, водещ навътре.
— Ти влез пръв — каза Уат на другия мъж.
— Защо ти не влезеш пръв?
— Аз съм шефът тук. Аз давам заповедите — каза Уат.
Змията се поколеба за момент. После, защото се страхуваше да каже не, той направи както му казаха. Внимаваше. Движеше се бавно. Гледаше за капана, който знаеше, че е там. И когато го намери — една заредена пушка, свързана с жица — той го обезвреди, след което се забърза и продължи по-навътре в тунела спокоен, че можеше да се справи с всичко на пътя си.
Уат следваше бандита, вървейки доста назад, за да може да избяга в случай на нужда. Той чу тревожния вик на Змията и после грохота на падаща скала. Огледа тавана и стените на тунела. Можеше ли срутването отпред да събори тези стени и да го погребе?