Мокасината на момчето задълбочи кръга, който правеше в прахта.
— Наистина ли ще направиш това?
— Аз не казвам това, което не мисля.
Пакостникът погледна нагоре и очите му бяха пълни с възхищение от неговия нов герой. Уолф почувства как настроението му се подобрява.
— След закуска ще отидем заедно да потърсим едно черничево дърво, за да ти направим лък и фалшиво портокалово дърво за стрелите. После ти можеш да потърсиш пера от червеноопашат ястреб. Засега, отиди и донеси малко вода на Малката.
Пакостникът издаде един детски боен вик и влезе във вигвама, за да вземе нещо, в което да донесе вода.
Уолф се обърна, за да погледне бялата жена и видя, че очите й все още следваха едно от бягащите момчета.
Белият Орел.
Уолф може и да не беше обърнал внимание кои точно момчета дразнеха Пакостника. Но Клер видя много добре, че Джефри бе между тях. Тя хвана за един миг погледа на сина си, но той бързо се отвърна. Даже този кратък момент беше достатъчен, за да й каже, че Джеф не беше толкова безразличен към нея, както искаше да я накара да мисли.
Този инцидент й показа още една от промените в нейния син. Детето, което тя отгледа, не би било толкова жестоко, че да дразни едно по-малко момче. Или ако го направеше, тя бързо щеше да му посочи неговата грешка. Но децата апахи се учеха в едно по-безмилостно училище.
Клер не беше чак толкова съсредоточена върху Джеф, за да не съзнава какво предложи Уолф да направи за Пакостника. Тя срещна тъмноокия поглед на индианеца и му се усмихна.
— Ти направи едно прекрасно нещо.
— Момчето не е виновно, че няма оръжията на един воин.
— Сега ще ги има — каза Клер.
Уолф изръмжа. Дойде му на ум, че като се съгласи да помогне на Пакостника, се постави в ролята на негов баща. Последното нещо, което възнамеряваше да направи, беше да се ангажира по такъв начин с непослушното момче. Само че трябваше да признае, че се почувства добре, когато момчето го погледна. А получи и одобрението на Малката. Стресна се от собственото си благоговение, когато Малката заговори:
— Как ще кажеш „Обичам те“ на Апахе?
Уолф й каза думите и ги повтори с нея, докато тя ги произнесе правилно. Накрая той попита:
— Защо ти трябва да знаеш тези думи?
Тя наведе златистите си очи, докато му отговаряше.
— Човек никога не знае кога могат да му потрябват.
После тя се обърна и се отдалечи, оставяйки го да стои там, Уолф почувства в гърдите си стягане. Жената и момчето се промъкваха покрай бариерите, които той издигна преди години около себе си, за да остане в безопасност. Не знаеше какво да направи, за да ги държи на разстояние. И най-тревожен от всичко беше фактът, че не знаеше дали иска да направи това.
Защото той осъзна, докато учеше бялата си пленница как да казва „Обичам те“, че искаше тя да каже тези думи на него.
16
Джейк бързо разбра, че е затворен в тази забравена от Бога долина с една жена, която го дразнеше и вбесяваше — и която той желаеше толкова силно, че трябваше да държи желанието си изкъсо.
— Нека да изясним няколко неща — каза той на Анабет през тяхната първа вечер в долината. — Аз искам да ми кажеш къде да започна да търся златото, но няма да е необходимо да прекарваме много време заедно.
— Напълно съм съгласна с теб!
Джейк махна с ръка.
— Това е една голяма долина — каза той. — Не е необходимо пътищата ни да се кръстосват по-често, отколкото е необходимо.
— Това ме устройва идеално!
— Стой далеч от мен и нещата тук ще бъдат наред.
— Ще бъда невидима — увери го тя. — Ти отиди да търсиш златото на Сам в една посока, а аз ще го търся в друга.
Очите й потъмняваха при всяко негово следващо изявление, така че когато той свърши тирадата си, те станаха почти виолетови.
— Значи се разбрахме? — Той искаше тя да заспори. Не беше в характера й да се съгласява с него. И изобщо не го бе грижа за ранения поглед в очите й.
Но не я подцени в края на краищата, защото тя видимо се изправи под погледа му — с отхвърлени назад рамене, повдигната нагоре брадичка и поза, готова за битка.
Всичко, което тя каза, беше това:
— Аз нямам намерение да се мотая там, където не ме искат. — После се обърна и се отдалечи от него.
Джейк знаеше, че трябва да я държи на разстояние от себе си, но почувства загуба, когато я гледаше как се отдалечава. Разкъсваше се от контраста между опасното и разрушително чувство, за каквото смяташе любовта още от дете и собственическите, закрилнически инстинкти, които изпитваше към Анабет като мъж. Искаше му се да повярва, че е възможно да се грижи за една жена, без накрая да бъде унищожен от тази връзка. Но с Анабет нещата бяха сложни.