— Ти изобщо трябва да се откажеш от него. Заедно с покера. И ругатните. И пиенето също. Как може една жена да има толкова много пороци?
— Ти притежаваш всичките тези пороци — отвърна Анабет. — Аз ще се откажа от тях, когато и ти се откажеш!
— За мен е различно.
— Как?
— Аз съм мъж.
— И какво от това?
— Правилата за жените са различни от правилата за мъжете.
— Тогава аз просто ще следвам правилата за мъжете.
Джейк се разсмя.
— Няма да стане така.
— Защо не? Засега аз съм си просто екстра.
Джейк прекара всичките си десет пръста през косата, оставяйки я да стърчи.
— Досега ти си живяла живота си като мъж. Но какво ще стане, когато поискаш да го живееш като жена?
— Защо бих искала да направя това?
— Ти ми кажи — отвърна Джейк, като търпението му се изчерпваше. Ако тя не можеше да види истинската си роля в живота, той нямаше да е този, който щеше да й я посочи.
След едно дълго и неудобно мълчание, през което Анабет размесваше картите, отново и отново, тя каза:
— Аз знам само това, на което съм научена от баща ми и чичо ми. Не знам как да постъпвам като жена, Джейк. Чувствам се по-удобно каквато съм.
— Не че не съм мислила да стана една дама — продължи Анабет. — Чувствах се като истинска жена онзи първи път, когато премерих роклята, която ти ми купи. Това ме накара да се почувствам… като личността, която можех да бъда, ако не бях израснала в Скъпоценната долина. Но ми харесва да яздя по мъжки. И да пуша. И по една чаша уиски от време на време. И особено обичам една хубава игра на покер. Трябва ли наистина да се откажа от всички тези неща, за да бъда смятана за жена? Не е ли просто достатъчно да съм такава, каквато съм?
Джейк трудно преглътна. Трудно беше да се откаже на молбата в гласа на Анабет.
— Разбира се, Кид. Ти си екстра така.
„Какво и е толкова женско, че ме побърква“ помисли той.
— Благодаря ти, Джейк. Имах нужда да чуя това. — Тя сложи картите настрана и каза: — По кое време сутринта, искаш да започнем да търсим златото?
— Какво? — Търсенето на златото беше последното нещо в ума на Джейк.
— Аз не лъжа на карти и държа на думата си. Ще стана утре сутринта в колкото часа искаш да тръгнем да търсим златото.
— Рано — каза Джейк. Той и така нямаше да спи много, мислейки за нея, така че можеха да започнат рано.
— Много добре. Ще се срещнем отпред утро сутринта. Лека нощ, Джейк.
Джейк разбра, че го пъдят. Както една дама можеше да се отърве от джентълмен в гостната си. Само че него го пращаха навън да спи под звездите. Той стана и се протегна, но очите му не оставяха Анабет.
Наблюдаваше я как взима чашите им от уиски от масата и ги поставя на шкафа. След това прибра картите в една кутия и ги постави в чекмеджето на шкафа.
Анабет се обърна внезапно и осъзна, че Джейк все още е в стаята.
— Джейк? Искаш ли нещо, преди да отидеш да си легнеш?
Тя не трябваше да пита, помисли Джейк. За щото той знаеше, че няма да хареса отговора му.
— Теб — каза той.
Анабет нервно се засмя.
— Не разбирам.
— Аз те искам.
Джейк направи една крачка напред и Анабет отстъпи назад.
— Почакай малко — каза тя с протегната напред длан, сякаш така можеше да го спре. — Ти ми каза да стоя далеч от теб. Искаш да кажеш, че си променил решението си?
— Да.
— Аз просто искам да съм сигурна, че съм разбрала това правилно. Означава ли то, че ме обичаш?
Джейк се стресна от думите, които тя прикачи на чувствата, които той предпочиташе да смята за чисто физически.
— Не, не мисля, че казвам това.
— Значи това, което искаш от мен е същото, което можеш да получиш от една жена като Сиера Стар, нали? — изясни Анабет.
Джейк можеше да види капана и все пак влезе в него.
— Да, предполагам, че е така.
— Аз не съм заинтересована. Лека нощ, Джейк. — Анабет се обърна и се отдалечи от него към вратата на спалнята си. Спря до вратата и каза: — Аз мисля, че може би ще е по-добре да се придържаме към правилата ти, отсега нататък — освен когато търсим златото на Сам. Ще те видя утре сутринта.
Наложи се Джейк да си спомня с копнеж времето, което прекараха заедно през дните, които последваха. Те претърсиха къщата и той намери колекцията от дървени животни, която Буут беше издялал за Анабет, включително едно малко магаренце, което Анабет каза, че й било любимото. После претърсиха пещерата зад къщата и той намери една колекция от красиви камъни, които Анабет беше скрила там като дете. Те претърсиха леглото на потока и цялата околност на езерото и Джейк намери набедреника на Анабет. Анабет го грабна и каза: