— Аз ще чакам долу, сеньор.
Анабет гледаше дългокосия бандит.
— Ти ще платиш за това, което направи на чичо ми.
Уат се ухили.
— Струва ми се, че ти си тази, която ще плати, Кид. С всичкото онова злато. — Той се разсмя и я сграбчи за брадичката с мръсната си ръка. — Може би ще поискаш да го разделиш с мен — предложи той.
— По-скоро ще умра!
Той се намръщи.
— И това може да се уреди. — Ръката му се плъзна надолу по шията й. — След като свърша с теб.
— Ти си свършен точно сега! — каза Джейк.
Ранкин се завъртя с ръка около гърлото на Анабет, планирайки да я използва като щит. Ръцете й бяха вързани отпред, но краката й бяха свободни. Анабет намери капачката на коляното на Ранкин с петата си и го ритна толкова силно, колкото можа.
Ранкин извика от болка. Той отхвърли Анабет встрани, когато загуби равновесие и падна, държейки лицето си обърнато, за да не може Джейк да го разпознае като Уил Риърдън. Анабет отиде клатушкайки се до ръба на платото над долината.
Джейк стреля, но Ранкин бързо изчезна към противоположната страна на наклона, където той и Солано бяха оставили конете си. Джейк задържа стрелбата си, защото нямаше видима цел. Той чу чаткането на подкови, докато бандитите се измъкваха.
— Джееееейк!
Когато погледна обратно към Анабет, сърцето на Джейк подскочи в гърлото му. Тя висеше над пропастта, впила нокти в скалите. Той бързо прибра пистолета в кобура и изтича, за да помогне.
— Дръж се, Кид! — извика той. — Идвам!
— Побързай! Аз падам!
Джейк сграбчи ръцете на Анабет точно в момента, когато тя ги отпусна. Краката й се люлееха над петдесет стъпки пустота.
— Дръж се, Кид! Аз съм те хванал!
Анабет нямаше дъх, за да отговори. Тя просто се опитваше да се отблъсне с крака от нещо, което можеше да й помогне да се върне обратно горе.
Анабет бе подценила огромната сила на Джейк. Раменете му се издуха, когато се наклони назад, вкопан с пети в земята и бавно, но сигурно я издърпа горе.
И право в прегръдката си.
Анабет почувства как сърцето му бие в гърдите и тялото му трепери.
— Ти си в безопасност сега — прошепна той. — Това беше твърде опасно, Кид. Дяволски опасно!
Отначало Джейк я целуна по челото, после по слепоочието. Целуна затворените й очи и накрая издаде един нисък, треперещ звук, когато намери устата й със своята.
Той се отдръпна, за да попита:
— Къде по дяволите те хванаха?
— Аз излязох да се разходя.
— Да се разходиш?
— Тук горе край пропастта. Връщах се надолу към долината, когато Ранкин ме хвана.
— Какво правеше тук горе сама?
— Размишлявах.
Той не попита за какво. След това, което се случи между тях предишната нощ и той нямаше нищо против да остане за малко сам, за да помисли.
— Ти знаеш, че трябва да се махнем оттук сега. Ранкин ще се върне. Следващият път, той вероятно ще доведе подкрепления.
— Кучето…
— То се намира обратно в къщата — каза Джейк. Аз направих каквото можах за него, но… Не знам дали то ще оживее, Кид.
Анабет се вкопчи в Джейк. Очите й се напълниха със сълзи и нещо в гърлото я задави.
— Джейк…
— Аз знам, Кид.
Анабет скри лице в рамото на Джейк.
— Кучето се опита да ме спаси от Мексиканеца и тогава получи раните си — прошепна тя.
— И аз си помислих, че нещо такова трябва да се е случило.
Тя повдигна глава и погледна в трезвите сиви очи на Джейк.
— Ако не се бях опитала да го опитомя, то може би нямаше да бъде ранено — задави се тя.
— Ти само обичаше Кучето. И то те обичаше. Аз бих казал, че това си беше една чиста взаимност. — Джейк осъзна колко естествено трябва да е било за звярът да се довери на момичето. Той се чудеше, кога точно самият той започна да чувства нещата по същия начин. Защото вярваше на Анабет. Достатъчно, за да й довери сърцето си. Достатъчно, за да рискува да я обича.
Той се чувстваше уязвим. Прекалено уязвим, за да признае чувствата си пред момичето. Искаше да запази в себе си за известно време това ново усещане, преди да го сподели с нея. Но тази мисъл не го напускаше. Той просто не бе сигурен какво иска да направи по този въпрос.
Анабет отпусна отново главата си върху рамото на Джейк и каза:
— Защо каза на Ранкин, че имаш златото? Намери ли го?
Джейк поклати глава.
— Трябваше да печеля време, за да спася непослушната ти кожа. — Той премина с ръка надолу по гърба й и почувства как тя потрепери. Опита да измисли една разумна причина, за да не я целуне отново. И не можа.
Той плъзна пръсти в косата й и наклони главата й надолу, за да може да я целуне.
Отначало устните на Джейк бяха нежни. Анабет плъзна език между тях. Когато той въздъхна, тя го пъхна в устата му.