— Един ловец трябва да изяде цяло суровото сърце на първата си жертва, за да е сигурен, че винаги ще бъде добър с лъка си.
Очите на Клер се разшириха от ужас при мисълта, но един поглед на Уолф бе достатъчен, за да задуши всеки неин евентуален протест. Тя не можа да гледа как Пакостникът направи това, което му каза воинът апах. Клер си напомни, че яденето на сурово месо при апахите се подразбираше от само себе си. Само че тя трябваше да се насили да мисли за нещо друго, когато Пакостникът се обърна, за да й се усмихне с кървавата си уста.
Клер усети как сърцето й подскочи, когато Уолф постави ръка върху рамото на момчето, за да го похвали. Ясно беше от изпълнения с възхищение поглед на Пакостника, че той би умрял заради Уолф. Да бъде похвален от идола си бе велик момент в живота му.
Това беше само първият от много такива моменти. Уолф изискваше Пакостникът да тича от селото до една далечна планина и обратно, без да се спира за вода.
Отначало Клер помисли, че това искане на Уолф е невероятно жестоко.
— Ти не можеш да караш това дете да тича по целия път до онази далечна планина и обратно, без да пие вода. Той ще умре от жажда!
— Той ще трябва да постави в устата си едно камъче. То ще го предпази от жаждата.
— Ами ако го глътне? — попита Клер.
Уолф се усмихна.
— Тогава ще му стане тежко на стомаха.
— Ти не можеш да допуснеш това!
Уолф я хвана за раменете и я погледна надолу с тъмните си очи.
— В земята на апахите един мъж трябва да може да изминава големи разстояния без вода.
— Той е само едно момче!
— Той ще измине разстояние, подходящо за едно момче. Когато стане мъж, ще отива много по-надалеч.
Клер спореше с Уолф, но той остана непреклонен. Тя стоя стоически в светлината на разсъмването, когато Пакостникът започна своето изпитание. Тя все още стоеше там и го чакаше да се върне по тъмно същата нощ. Устните му бяха изсъхнали и той залиташе, но го направи.
Клер му предложи вода, но той отказа, като каза, че трябва първо да види Уолф. Когато индианецът постави ръка върху рамото на момчето, Клер видя как умората на детето изчезна.
— Това беше направено добре — каза Уолф. — Ти ще станеш още по-добър с течение на времето.
Клер преглътна буцата в гърлото си и наблюдаваше как Уолф предложи на момчето вода от собствения си мях.
Но най-великият ден в живота на Пакостника дойде, когато Уолф доведе едно пони на петна до входа на вигвама и извика момчето при себе си.
— Пакостнико, има малко работа за теб. Това пони е твое, за да се грижиш за него.
Брадичката на момчето се отпусна от учудване.
— Мое?
— Името му е Ездач На Вятъра.
Когато Клер видя радостта върху лицето на Пакостника, сълзи й излязоха на очите. Тя бързо ги попи и наблюдаваше изумена как индианското момче стъпи с крак върху крака на коня, хвана се за гривата му и изпълзя на гърба на животното. Пакостникът стисна кожените поводи и пришпори коня в галоп.
— Къде се е научил да прави това? — попита тя със страхопочитание в гласа.
Уолф сви рамене и каза:
— Всички момчета си играят с конете в стадото, когато те са спънати и пасат в горите.
Възхищението на Клер от Уолф бавно, но сигурно растеше през лятото и есента, докато самочувствието на Пакостника нарастваше като разпукваща се дървесна пъпка. Когато момчето стана по-послушно, то по-рядко биваше пъдено от останалото племе. Скоро го поканиха да се присъедини към игрите на другите момчета. И тогава той влезе в контакт с Белия Орел.
За свое отчаяние, Клер нямаше напредък със собствения си син. Джеф упорито отказваше да говори с нея, като даже не й позволяваше и тя да му говори. Накрая реши да поговори с индианския баща на Белия орел, Счупеният Крак.
Тя го завари да седи под една топола и да прави стрели. Седна наблизо и зачака търпеливо той да забележи присъствието й. И накрая той го направи.
— Ти имаш думи, които искаш да кажеш?
Клер вече достатъчно добре се справяше с езика апахе, за да могат да я разбират и каза:
— Аз искам да знам, защо ти си откраднал сина ми?
Индианецът продължаваше да работи. Той разцепи стрелата и пъхна там каменното острие, след което започна здраво да го стяга със сухожилие. Накрая каза:
— Не е хубаво да се говори за мъртвите. Но аз ще ти разкажа моята история, за да можеш да разбереш.
— Аз имах друг син — започна той. — Един ден той отиде на лов. Когато не се прибра у дома, аз отидох да го търся. И го намерих.
С един остър камък, Счупеният Крак издълба три улея по дължината на стрелата, в съответствие с трите ястребови пера. Той остави стрелата настрана и взе друго парче дърво от купчината зад себе си.