Дефтмените сигурно мислят — помисли си той, щом копието му се строши в главата на един моул, — че е подобре да си избереш по-едър враг, щото е по-лесно да го улучиш.
Намери се притиснат гръб о гръб с Бейн, който продължаваше да се бие като курдисан с ключе, сякаш цял ден можеше да я откара така.
— Счупих си копието!
— Давай с меч! — отвърна му Бейн и отби отчаяния удар на някакъв стражник. — Я ги гледай колко се въргалят по пода!
— Ама аз не знам как да се бия с меч!
— Нищо по-лесно от това! Тъпия край го държиш в ръката, пък с острия мушкаш врага!
— Ама сигурно има и друго!
— Има! Да помниш кой край за какво е!
А после изведнъж всичко свърши. Неколцината останали стражи се скупчиха пред вратата и всеки се мъчеше да излезе. Гораш бе мъртъв. Дръгливият отскочи за последен път от бесния меч на Брокандо и се метна през отворената врата на тайния вход. Чуха го как препуска по стълбите.
Снибрил погледна меча си. По него имаше кръв — и той се надяваше да не е неговата.
— Е, не беше кой знае какво… — обади се Глърк.
— Навън има още стотици от тях — мрачно рече Бейн.
Брокандо излезе на балкона. Светлината на ранното утро се разливаше над космите. Той сви шепи край устата си.
— Върнах сеееее! Брокандооооо!
Вдигна един умрял моул, замъкна го на балкона и го бутна долу.
Неколцина дефтмени вече бяха излезли на площада пред двореца. Надигна се врява.
Кралят потри ръце.
— Я сега ми помогнете да оправим трона.
Нужни бяха трима души, за да го изправят. Под него беше Антирок, който увисна като дрипа в хватката на Глърк. Мунрунгът го тръшна в нозете на Брокандо, без да го пуска.
— Подай ми короната. — Тонът на Брокандо бе направо смъртоносен. — Говоря за ей онова нещо на главата ти. Дето не е твое.
— Мислехме те за мъртъв…
— Тъй както те гледам, страшно се радваш, че се завърнах — продължи Брокандо. Изразът на лицето му бе страховит.
— Все някой трябваше да стане крал… Трябваше да сторя за народа най-доброто, което мога…
Навън настъпи раздвижване. Влезе един моул — от него стърчеше стрела. Половин дузина дефтмени връхлетяха след него. Едвам погледнаха Брокандо и се отправиха с мрачна решителност към Антирок. Измъкнаха го от хватката на Глърк и го затикаха към балкона.
— Не можеш да им позволиш да го направят! — обади се Снибрил.
Четирима дефтмени вече бяха уловили Антирок за ръцете и краката и го люлееха напред-назад високо над покривите на Джеопард.
— Еднооо… Двеее… Триии…
Люлееха го все по-силно.
— Че защо да не мога? — учуди се Брокандо.
— Той ти е брат!
— Хммм. О, добре де, щом казваш. Ей, хора, оставете го — подвикна им Брокандо. — Хайде де! Пуснете го. Не ви казвам „Пуснете го да си ходи“, ако някой ме е разбрал погрешно. Ама не може така вие, поданиците, да хвърляте моите роднини през балкона! Не, няма да стане.
— Така е добре — кимна Снибрил.
— Аз самичък ще си го хвърля.
— Недей! — гракна цял хор гласове. Всеки се бе присъединил към хора, и най-вече Антирок — той се присъединяваше най-усърдно от всички.
— Майтап си правя — рече Брокандо, ала съвсем нямаше такъв вид. — Да го зарежем това… макар че го дължа на народа си. Сега пък ще ме накарате да се чувствам виновен, задето хвърлям предателите от скалата! Ами че това е кралска традиция! Ама хайде, от мен да мине. Да се маха.
Антирок падна на четири крака.
— Не можеш да постъпваш с мен така! Ще ме убият!
— Кой — всички онези хора, чиито роднини си продал на Моулите? Олеле, мамо — рече Брокандо. — Разбира се, можеш да последваш приятеля си…
Той махна с ръка към тайния вход. Антирок замръзна от ужас.
— Ама той Гормалийш слезе там долу… — жално изви той.
— А, той така ли се казвал? Много му отива името — кимна Брокандо. — Тъкмо ще си поприказвате за доброто старо време. — Той кимна на четиримата, който преди малко за две бройки не дебалконираха узурпатора. — Ако не ще да тръгне, помогнете му малко, а?
Дефтмените занастъпваха към Антирок. В погледите им проблясваха убийствени помисли. Антирок погледна умолително Брокандо, поколеба се за миг и се метна към вратата. Тя се затръшна зад гърба му.
— Или той ще убие Гормалийш, или Гормалийш ще убие него. Дреме ми на мен! Пък току-виж дори успял да се измъкне навън — въздъхна Брокандо. — А сега… дайте да ги довършим! До последния моул! Сигурно няма да ни се дадат чак толкоз лесно…