Останалите извърнаха погледи към Глърк.
— Ти знаеше, че няма да се размажем! — обвинително рече Писмир.
— Надявах се — отвърна Глърк. — Не бях чак толкоз сигурен, даже и след като Кулейна ми каза всичко онова…
— Кой е Кулейна? Да не би той да е оная „тя“? — Писмир бе доста зле поразтърсен. Беше доста учтив по свой си начин, ала това, че знае повече от Глърк за почти всичко, бе едно от малкото неща, в които вярваше, че е наистина добър. Не беше свикнал на такива работи.
В праха край тях тупна още един поун. По-схватливи са, отколкото изглеждат — помисли си той. Балони с крилца! Нищо чудно, че не обичат остри предмети…
— Трудно е да се опише Кулейна — подхвана Глърк. — Мисля, че е нещо като уайт, ама не съвсем.
— Уайт? Ама не съвсем?
— Ще ти се наложи сам да я попиташ — рече Глърк. — Сега отиваме при нея. — Акретонг сгуши глава в плещи и тромаво се запромъква сред космите.
— Не, не отиваме при нея — опъна се Бейн. — Трябва да тръгнем за Уеър!
— Да се връщаме в Джеопард, искаш да кажеш!
— Уеър е само на няколко дни път. Трябва да разкажа на всички за това!
— Те може и да са научили вече — мрачно рече Писмир.
— Не са го научили — обади се Глърк.
— Ти пък откъде го знаеш?
— Ние сме единствените, които знаят за моулската войска. Затова и трябва да отидем в Уеър и да предупредим хората. Но първо трябва да се върнем и да говорим с Кулейна.
— С онази уайтка ли? Ама защо?
— За да й кажем какво сме видели — усмихна се Глърк доста озадачено. Почеса се по главата. — Така, че да може да запомни какво ще й разкажем сега и да ми го разкаже преди два дни. Когато я срещнах.
Брокандо зяпна, ала Писмир му махна да мълчи.
— Уайтите помнят и бъдеще, и минало — рече той. — Но… виж какво, те никога на никого не го разказват, Глърк.
— Да, ама тази го казва — рече Глърк. — И не ме гледай така. Да не си мислиш, че мога да си измисля такова нещо?!
ГЛАВА 13
— Доста лесно си беше да ви проследя — заразказва Глърк. — Искам да кажа, след двайсет души остава не диря, ами цяла пътека, проблемът не беше никакъв. През половината време трябваше да внимавам да не се блъсна във вас. После си помислих… ами, те вървят на юг по права линия, та аз мога и да ги изпреваря, да поогледам къде какво има, да видя къде какво става. Един човек върви много по-бързо от двайсет, тъй че защо не? Намерих си и снарг за яздене. Като се отнесеш малко по-мило с тях, и те се държат добре с теб. Е, да ви кажа, налага се покрай това да приложиш и жестокост. Та, тъй срещнах Кулейна. Много е странна.
Последва пауза. После Писмир се обади:
— Май нещо ни се губи…
— Ще я видите къде живее — рече Глърк. — Аз, такова… ъъ, мисля, че никой не може да я зърне, освен ако тя не иска. Никога не съм виждал нищо подобно. Та значи, тя… тя беше там и ми каза накъде сте тръгнали и как да се закача отдолу на оная каруца, и как да отмъкна бронята на вортгорна, и как да пусна Поуните, и че те могат да летят… всичко.
— Тя пък откъде го знае? — не отстъпваше Брокандо.
— Ами сега ще й го разкажем — обясни Глърк. — Не ме питай как точно става.
— Те помнят и напред, и назад — обади се Бейн.
— Но те никога на никого не трябва да го казват! — настоя Писмир. — Иначе могат да станат големи ужасии!
— За ужасиите не знам — отбранително рече Глърк — Тъй, както аз го виждам, ти беше освободен… а това не прилича много на ужасия!
— Но ние трябва да се връщаме при племето! — опъна се Писмир.
— Ами моя народ? — викна Брокандо. — Ние сме му нужни!
— Мислих си за всичко това — рече Глърк. — Там са двеста души Мунрунги и три хиляди дефтмени, те са заедно, и всичките са добре въоръжени, и… от НАС имали нужда, казваш? В племето имаме доста свестни момчета… А и Снибрил е с тях… не е ли?
— Ъъ… Надяваме се — рече Брокандо.
— Добре тогава. А и твоите хора знаят да се бият. Тук сме четирима, сред непозната земя, а наоколо гъмжи от врагове… Май те ни трябват на нас. Както и да е, трябва да се срещнем с Кулейна.
— Ама тя нали ти го е разказала. И точно тъй си стана — обади се Брокандо. — Можем да й кажем „благодаря“ и някой друг път…
— Не — прекъсна го Писмир. — Ако Глърк е прав и тя му е разказала нещо, което си спомня от бъдещето, и ние не отидем… тогава, де да знам, може да се случи какво ли не. Цялата тъкан на Килима ще се навие на руло, или пък кой го знае. Ще е най-лошото, дето би могло да се случи където и да било.
— По-лошо от… — понечи да се намеси Брокандо.