Выбрать главу

— Да се възползваш от момента!

— Риту, и двамата сме си помислили — по дяволите, какъв е смисълът?

— Именно!

— Какво?

— … Какво?

— Не помърмори ли нещо току-що?

— Не! Всъщност…

— Да?

— Казах само, че беше… наистина приятно…

— Да… беше. Ох, сега пък защо се смееш?

— Просто си помислих как щяхме да си лежим после, доволни, че сме се „утешили“… и да се чакаме един друг да започнем да се топим. Щяхме доста да почакаме…

— Ха. Смешно, наистина. И лошо, че го открихме толкова бързо.

— Да. Но, Албърт?

— Да, Риту?

— Наистина се радвам, че си жив.

— Благодаря. Много мило от твоя страна.

— Е, сега какво?

— Сега ли? Предлагам да тръгваме. Ще вземем пластмасовата туба от колата, ще я напълним с вода и ще тръгнем на запад.

— Към града? Сигурен ли си, че нямаш предвид югоизток?

— Югоизток ли?

— Към хижата на баща ми.

— Урака Меса. Не зная, Риту. Здравата съм загазил.

— И трябва здравата да помислиш как да решиш проблема. Хижата е усамотена и има екранирани връзки с Мрежата. Можеш да пращаш навън агенти, да разбереш какво става, преди да се изправиш срещу Енеас… или който стои зад всичко това.

— Разбирам. Можем ли да стигнем дотам пеша?

— Има само един начин да разберем.

— Добре…

— Освен това ще минем покрай бойното поле. Не беше ли това причината, поради която дойде лично, вместо да пратиш дубъл?

— Толкова ли ми личи, Риту?

— Реалистка съм и мога да кажа — и да завиждам, — когато някой е влюбен.

— Е, ние с Клара… и двамата сме предпазливи по отношение на обвързването. Но…

— Добре тогава. Нека тогава твоята любима-воин бъде нашата цел. Стъмва се, но луната изгрява, а аз имам прибор за нощно виждане в лявото си око.

— Аз също.

— Значи ще можем и да потичаме. Навремето прародителите ни са прекосявали тази пустиня. Не им отстъпваме по нищо, нали?

— Щом казваш, Риту. Според скромния ми опит хората могат да се изкарват какви ли не.

24. Психокерамика

… преживелият вторника сив прави впечатление…

Никога не съм предполагал, че да си опитно морско свинче на луд учен може да се окаже толкова интересно нещо.

Изминаха около десет часа, откакто протеиновият ми часовник започна обратното отброяване, което щеше да задейства рефлекса на сьомгата… онзи познат подтик да заплувам или да се затичам обратно към къщи, преодолявайки всяко препятствие, за да излея спомените от миниживота си в обширния склад на истинския човешки мозък. Но този дразнещ рефлекс бързо отшумя. Всеки голем-рефлекс, отпечатан в псевдоплътта ми, бе унищожен от физическите и психическите удари, на които бях подложен.

— Ще свикнеш с обновяването — обясни ми дубМахарал, докато ме подлагаше на мъчения с пара, горещи струи и облъчвания, след които тялото и крайниците ми оставаха подпухнали и треперещи както когато излизаш от пещта.

— Ще те боли само първите няколко пъти — каза той.

— Колко пъти може да се направи това преди…

— Преди неизбежното износване да направи тялото безполезно ли? Глината все още е много по-малотрайна от плътта. Този прототип може да направи до тридесет обновявания. Старият ми екип в УП сигурно вече е направил по-добър модел. Стига Енеас да не е спрял проекта… което изглежда твърде възможно.

„Тридесет обновявания“ — повторих си.

Тридесет пъти по-дълъг живот от обичайния за един дубъл. Жалко подаяние в сравнение с десетките хиляди дни, с които разполагаш в съвременния разнопосочен живот. Но със свежата elan, течаща през глиненото ми тяло, отговорих на Махарал честно.

— Ще съм ти благодарен, ако това не е просто начин да удължиш пленничеството ми.

— О, стига. Има ли продължение, има и надежда. Само си помисли — тридесет дни, в които да се надяваш и да кроиш планове за бягство!

— Може би. Но казваш, че съм бил тук и преди. Отвлечен и подложен на експерименти. Нима някой от онези Албъртовци е успял да избяга?

— Ако трябва да съм честен, трима се оказаха достатъчно умни, за да намерят начини да се измъкнат. Единият беше спрян от кучетата ми, точно на изхода. Друг се стопи, докато прекосяваше пустинята. А един дори успя да се добере до телефон! Но ти вече беше анулирал кредитния код на нещастника, след като не се бе появил цяла седмица. Моят роботизиран ловец го хвана преди да успее да прати съобщение през безплатните мрежи.