— Ще се погрижа за в бъдеще да оставям кодовете активни по-дълго време.
— Непоправимият оптимист! — засмя се Махарал. — Разказах ти за другите само за да ти покажа колко безполезно е бягството. Взех мерки да запуша пробивите в охраната, които използва тогава.
— Значи ще трябва да измисля нещо ново.
— Освен това знам как мислиш, Албърт. Изучавам те от години.
— Нима? Тогава защо съм тук, дубЙосил? Нещо в мен не ти дава покой. Нещо, което ти трябва, не съм ли прав?
Той ме погледна. Можех да се закълна, че в очите му проблесна нещо, намиращо се между алчността и страха.
— Към края съм — каза той. — Почти съм го стигнал.
— Най-добре да е така — отговорих му. — Дори възстановителната технология не може да те държи завинаги без истинско тяло. В мен е ключът, нали? В мен има някаква тайна, която би решила проблема ти. Но аз също ще се износя след няколко дни.
— Състезаваш се с времето.
— Тогава да вземем Енеас Каолин. Той гореше от желание да те види подложен на дисекция в лабораторията във вторник сутринта. Защо? Да не би да подозира, че си крал оборудване за своя собствена лаборатория, за да се опиташ да измамиш смъртта?
Напрегнатото изражение на Махарал става високомерно.
— Ти си умен както винаги, Албърт. Но в предположенията ти винаги нещо куца. Никога не можеш да схванеш истината, дори когато я излагам цялата пред теб.
Как да отговориш, когато някакво тяло ти казва подобно нещо за теб? Когато някой друг заявява, че знае как ще постъпиш по-добре от самия теб? Защото помни множество минали епизоди като този, напрегнати сблъсъци, които не можеш да си спомниш?
Не можех да отговоря и замълчах. Обновяването ми бе подарило още малко време, така че зачаках удобен момент.
Той дръпна превключвателя и запазващата течност от контейнера ми бързо се изля навън, след което килията ми се отвори. Докато тялото ми все още трепереше под въздействието на катализата, той нахлузи около китките и глезените ми енергийни окови. След това с помощта на дистанционно управление ме принуди да тръгна като марионетка към едно устройство, което приличаше на свръхподсилена впечатваща машина. Забелязах от края на апарата да стърчат два крака, боядисани в яркоалено. Заготовка. При това доста малка.
— Да не искаш да ме копираш? Нека те предупредя, дубЙосил…
— Само Йосил, Нали ти казах, вече аз съм Махарал.
— Да бе, дубЙосил. Ясно е, че искаш да направиш копие от копие. Как иначе ще оцелееш след тридесетото подновяване? Но, честно казано, що за решение е това? Второто копие винаги има пукнатини във впечатването. И става още по-лошо, когато копираш него. Грешките се натрупват. На третото ще бъдеш късметлия, ако си в състояние да ходиш.
— Така казват.
— Така казват ли? Виж какво, половината от работата ми е свързана с хващане на крадци на авторски права, които отвличат дубъли на филмови звезди, проститутки и така нататък, за да продават техни пиратски копия ментета. Насилствено превпечатаните ментета може и да стават за сексиграчки, ако клиентът е с ниски стандарти. Но това не е решение на твоя проблем.
— Ще видим. А сега, ако обичаш, бъди така добър да се отпуснеш и да ми съдействаш.
— Защо да го правя? Трудно е да направиш добро копие от съпротивляващ се субект. Мога да направя нещата по-трудни за теб.
— Прав си. Но само си помисли. Колкото по-добро е копието, толкова по-добре за теб. Ще има твоите способности, твоите мотиви, твоето мнение за мен! — Махарал се изкиска. — Качественото копие може да ти бъде съюзник в опитите ти да ме победиш.
Замислих се.
— Другите отвлечени Албъртовци… сигурно са се опитвали и по двата начина.
— Така е, само че когато копието беше лошо, просто опитвах отново. И отново, докато накрая не се съгласяваш да съдействаш. И тогава постигахме истински напредък.
— Представите ни за напредък очевидно се разминават.
— Може би. А може би не можеш да схванеш ползите от програмата ми, макар и да се опитвах да ти ги обяснявам в другите случаи. Във всеки случай твоят проблем сега е прагматичен, Албърт. Не можеш да постигнеш кой знае какво, окован във вериги. Двама от вас може и да постигнат нещо повече. Логиката е очевидна.
— Върви на майната си.
Той сви рамене.
— Помисли, Албърт. Имам достатъчно заготовки, за да експериментирам с теб колкото си искам.