Сивият на Махарал ме остави сам. Беше разочарован — но очевидно бе водил този разговор много пъти с моите други аз-ове и от опит знаеше, че накрая аргументите му побеждават.
Как само ми се искаше да съм бил по-внимателен при проследяването на всички мои копия, изчезнали през годините! А просто бях приел, че високата степен на загуба е неизбежна при работа като моята. И доколкото случаите вървяха добре, ми се струваше, че жертвите си заслужават. Не става дума за упоритост като тази на Клара — да пращаш себе си отново и отново на гладиаторски битки в името на ТЕЗ и страната си, с почти никакъв шанс да се върнеш цял-целеничък. Дори и така да е, дадох си дума за в бъдеще да съм по-внимателен.
Ако изобщо успеех да се измъкна оттук.
Ако разполагах с друга възможност.
Е, добре. Предадох се пред логиката на Йосил. Съсредоточаването по време на впечатването можеше да гарантира, че моят дубъл-брат ще се появи от пещта, изпълнен с ненавист към лудия учен.
И се оказа, че съм прав.
Сякаш имаше някакво значение.
— А сега за протокола — това не е първият път, когато си спомням за трансфер от дубъл на дубъл.
Стига де, всеки го е правил. Повечето хора не са очаровани от продукта, който често се оказва жалка плоска карикатура. Може да е дори болезнено да го гледаш, сякаш виждаш версия на себе си, която е пияна, друсана или безнадеждно болна. Навремето в колежа някои от момчетата правеха франкита само заради купона. Но аз никога не съм си падал по подобни забавления.
Отчасти, защото второто поколение дубъли никога не показват явни признаци на деградация. Никакви тремори или очевидни дупки в паметта. Никакви комични залитания и лигавене. Пълна досада! Със същия успех бих могъл да си правя копията и директно. А и по този начин се чувствах по-комфортно. А и освен това защо да нарушавам предупрежденията на УП? Могат да ти отнемат пещта.
Винаги съм знаел, че съм добър копист. Малцина са надарени тъкмо с тази дарба. На младини дори участвах в научна разработка, И какво от това? Няма особен практически смисъл. За какво ти е да правиш трансфер от дубъл към дубъл, дори и да го правиш добре?
Освен това те кара да се чувстваш странно. Изобщо не е като свалянето на спомените. Да лежиш на мястото на оригинала в глинено тяло, особено когато сензорите започват да те сондират с пипалцата си, които са пригодени по-добре да сканират неврони. Тетраграматронът трябва да работи по-усилено, за да хване Постоянната ти вълна, внимателно да измъкне всички акорди от вътрешната ти симфония и да копира и усили всяка нота, за да засвири идентична резонантна мелодия на другия инструмент до теб.
Странна работа. Този път определено усетих нещо като ехо, идващо от новия дубъл — все още безжизнена буца в своята затопляща вана. Усещането за déjà vu, което дедите ни са смятали за толкова свръхестествено (днес, го наричаме вълнение в Постоянната вълна) се стовари върху мен като леден дъх. Като внезапен порив на призрачен вятър. Усещане за интимни ласки със самия себе си, което никак не ми харесва.
Дали това е част от експеримента? Част от това, което се опитва да постигне Махарал?
— Преди два века Уилям Джеймс е въвел термина „поток на съзнанието“ — бодро отбеляза Махарал, докато се занимаваше с копчетата на пулта. — Говорел е за начина, по който всички ние обличаме чувството си за идентичност в илюзия. Илюзията за континуитет — като възприемането на една и съща река, течаща от един извор до океана.
— Дори дубъл-технологията не е променила тази романтична заблуда — продължи той. — Тя само добави многобройни странични разклонения и притоци към реката, но всички те продължават да се вливат в една-единствена душа, в същността, която всеки човек най-арогантно избира да нарече „аз“. Но реката сама по себе си е нищо! Тя е аморфна. Мираж. Непрекъснато променящ се поток от отделни разбъркващи се молекули и моменти. Дори древните мистици са знаели, че влизането два пъти в един и същи поток от едно и също място ще те потопи в две съвсем различни „реки“. В различни течности, изпикани в течението от различни слонове, на различни места и по различно време.
— Правиш философията да изглежда освежаващо натуралистична — измърморих аз, докато лежах и безпомощно слушах монолога му.
— Благодаря. Всъщност точно тази метафора беше твоя. Каза я преди години друг голем на Албърт Морис. Което е и доказателство на гледната ми точка, приятелю. Постоянната вълна е нещо много повече от продължаване на паметта. И би трябвало да бъде! Трябва да има някакъв вид връзка на по-високо — или по-ниско — ниво.